Вучич: Сръбските складове с оръжие са пълни, ЕС може да ги използва в Украйна.

🇷🇸🤝🇪🇺 Европейските държави, които сключат договор за покупка на боеприпаси със Сърбия, могат да ги използват за каквито си искат цели. Това заяви сръбският президент Александър Вучич в интервю за германското издание Cicero.

Вучич призна, че се стреми да не си създаде репутация на човек, който доставя боеприпаси на двете воюващи страни. Той смята, че Сърбия трябва да се придържа към военен неутралитет, но в същото време е отворена за сътрудничество с европейските армии.

На журналистически въпрос дали закупените оръжия ще могат впоследствие да бъдат доставени на украинската армия, Вучич обясни, че след като закупят боеприпасите, новите собственици могат да ги насочат към каквито цели пожелаят.

Сирия призна официално независимостта на Косово.

Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман се среща със сирийския президент Ахмед ал-Шараа и президента на Косово Вьоса Османи в Рияд, 29 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Saudi Press Agency

🇸🇾🤝🇽🇰 Сирия призна официално Република Косово за независима и суверенна държава, превръщайки се в общо 120-ата страна, която е направила това. Обявяването стана в Рияд по време на официалната визита на косовския президент Вьоса Османи, която описа това като един от най-значимите моменти в дипломатическата история на Косово.

„С подкрепата на Негово Кралско Височество престолонаследника Мохамед бин Салман Ал Сауд в Рияд днес сключихме споразумение, с което Сирийската арабска република призна Република Косово“, заяви Османи, която благодари на политическото ръководство на Саудитска Арабия и Сирия, описвайки този ход „не само признаване на суверенитета, но и признаване на поколенията, които се жертваха, за да живеят свободно“.

Османи припомни, че народите на Косово и Сирия „са претърпели и жертвали много, за да постигнат свободата“, и описа събитието като момент, който „свързва споделените преживявания на борба и освобождение“.

„Нашата република върви напред и нищо не може да я спре“, завърши тя.

Министерството на външните работи на Сирия потвърди решението в официалния си профил в X, като се позова на спазването на Устава на ООН и намерението си „да укрепи принципите на мира и стабилността в региона и света“.

Косовският премиер Албин Курти също приветства решението, което според него бележи нова фаза в отношенията между двете държави. „Косово вече е официално признато от 120 държави, като Сирия се включва към списъка на страните, признали нашата независимост“, написа той в X.

„Изказваме благодарност на президента Вьоса Османи и на всички замесени за успешните усилия. Очакваме с нетърпение да укрепим връзките си, докато страната навлиза в нова глава от своята история“, допълни той.

Саудитска Арабия изигра ключова роля за признаването като посредник между двете страни. Президентът Османи се срещна с Мохамед бин Салман два дни преди обявяването, докато присъстваше на международен форум в Рияд.

Алберт Ракипи, бивш заместник-министър на външните работи на Албания и председател на Албанския институт за международни изследвания (AIIS), подчерта решаващата роля на Саудитска Арабия и нейното ръководство за постигането на този дипломатически успех.

„За това изключително важно признание основна заслуга има Саудитска Арабия и ръководството ѝ, особено престолонаследника“, заяви Ракипи.

„Увеличаването на броя държави, признали Косово, дава директен принос за изграждането на по-стабилен мир – цел, съвпадаща с ролята на Саудитска Арабия в международната дипломация. Съществуват различни причини, поради които не всички страни от Близкия изток са признали Косово – политически фактори, свързани с вътрешни контексти, геополитически съображения и исторически наследства. Значителен брой бивши членове на Движението на необвързаните по време на Студената война или не са признали Косово, или се колебаят да го направят“, обясни той.

„В тези региони агресивната дипломация на Сърбия срещу нови признавания често се сблъсква с усилията на Косово да разшири своето дипломатическо присъствие. И все пак, както при всяка борба, дипломатическите битки се печелят преди всичко от малки нации, които имат велики съюзници – както ясно показва примерът с Кралство Саудитска Арабия“, обобщи Ракипи.

Това признание следва тези на Судан и Кения по-рано тази година, което сигнализира за нов подем в дипломатическата динамика на Прищина след години на застой. Преди тези развития последното ново признание на Косово дойде през 2021 г. от Израел в рамките Вашингтонското споразумение с посредничеството на САЩ.

Експерти смятат, че решението на Дамаск засилва легитимноста на Косово на международната сцена и отразява все по-широкото влияние на Саудитска Арабия в оформянето на дипломацията в региони, които от десетилетия са разделени от исторически и политически съперничества.

„Това признаване не само укрепва косовската държавност, но и потвърждава потенциала на дипломацията, когато тя е подкрепена от глобални партньори, да доставя стабилност в региони, белязани от разделение“, обобщи един от старшите експерти на AIIS.

14-и и 15-и пакет военна помощ от Хърватия за Украйна.

🇭🇷🤝🇺🇦 Хърватия отпусна 14-ия пакет военна помощ за Украйна и подготвя 15-и до края на годината, съобщи президентът Володимир Зеленски във вторник след разговори в Киев с хърватския вицепремиер и министър на отбраната Иван Анушич.

„Благодарни сме на правителството и народа на Хърватия за подкрепата към Украйна – и за всеки пакет военна помощ, включително 14-ия, който вече е отпуснат, и 15-ия, планиран до края на тази година“, заяви Зеленски след края на срещата.

Той допълни, че двете страни са обсъдили проекти по инициативата за противовъздушна отбрана PURL, използването на механизма SAFE на ЕС и партньорството в политиката за ветераните:

„Отделна и много актуална тема беше политиката за ветераните. Интересува ни опитът на Хърватия в тази област“, каза Зеленски.

Министърът на отбраната Денис Шмихал също се срещна с Анушич, за да обсъдят разширяване на партньорство в отбранителната промишленост, включващо инициативи за разминиране и съвместно производство на FPV дронове. Шмихал подчерта значението на хърватския опит в следвоенното възстановяване и реинтеграция на ветерани и приветства перспективата за участие в механизмите PURL и SAFE.

Според официални съобщения от хърватското министерство на отбраната посещението на Анушич в Киев е включвало подписване на писмо за намерения за съвместно производство на оръжия и бъдещо развитие на промишлените връзки.

Хърватски медии потвърдиха, че 15-и пакет помощ се подготвя в момента, а Загреб потвърди своя ангажимент за дългосрочна подкрепа на отбраната и следвоенното възстановяване на Украйна.

Frontline Monitor припомня: Двете страни подписаха Писмо за намерения за разширяване на съвместното производство на оръжия и задълбочаване на отбранително-промишлените връзки, като министърът на отбраната на Украйна заяви, че Хърватия е предоставила 13 пакета военна помощ досега, очаква се 14-и, а 15-и – преди края на годината.

Вучич: Светът се готви за война.

🇷🇸⚔️🇽🇰 Президентът на Сърбия Александър Вучич коментира изявлението на президента на Косово Вьоса Османи, която призова Европа да сложи край на дестабилизиращите тактики на Белград, заявявайки, че „никой вече не се вслушва в това“.

Той предупреди, че Прищина ще продължи да преследва сръбското население и провокациите, за да се възползва от глобалната ситуация и да привлече повече страни от НАТО и ЕС на своя страна срещу Белград. Според него обаче те няма да получат този шанс.

„Никой вече не се вслушва в това. С техните лъжи за дронове хората им се присмиват. Можеш да излъжеш веднъж, два пъти, но третия път никой не ти вярва. Абсолютно никой не се вслушва в това“, каза Вучич в отговор на въпрос от журналист по време на церемонията по откриването на участък от високоскоростна железница между Нови Сад и Суботица.

Сръбският лидер посочи, че Прищина ще продължи с опитите за преследване и действителното преследване на сърбите, както и с провокации, защото не може да води друга политика, очаквайки да се възползва от това, което той нарече предвоенна ситуация.

„Говоря открито за това, защото войната идва. Те искат да използват възможността да настроят повечето страни от НАТО и Европа срещу Сърбия. Няма да им дадем този шанс“, посочи Вучич.

Той отбеляза, че в световен мащаб има пълен хаос и колапс и че нещата ще стават все по-трудни навсякъде, включително в Сърбия, по определени въпроси.

„Хората трябва да знаят, че всички водят подготовка за война. А щом се готвят, войната ще дойде. Виждам как всички се подготвят за война, не се подготвят за нищо друго. Никой не се готви за диалог, искат само да видят кой на чия страна е, докато копаят окопите си и чакат войната да започне. Знаят, че войната идва, просто я чакат, и никой да не лъже, че не я чакат. Чакат я и се подготвят“, изтъкна Вучич.

„Ние сме тук, руснаците са зад завесата. Който е тук, е с нас, който не е, е срещу нас“, каза той и подчерта, че посланията никога не са били по-ясни. На въпрос дали Сърбия би могла да избегне участие във войната, Вучич каза, че ще направи всичко по силите си, за да не се стига до там.

„Ще направя всичко, което е по силите ми, докато трае мандатът ми, за да бъде така“, обеща той, но с уговорката, че Сърбия ще трябва да вземе конкретни мерки в отговор на възможна ескалация на конфликти по света.

„Ще трябва и ние да започнем да подготвяме някои неща. Армията ни е готова“, сигурен е Вучич, според когото стратегическите резерви на Сърбия вече са увеличени и скоро той ще поиска те да бъдат разширени допълнително.

По повод вчерашната си среща с германския канцлер Фридрих Мерц в Копенхаген, Вучич каза, че разговорът им е бил ползотворен и важен за Сърбия.

„Говорихме за европейската интеграция на Сърбия, но също за инвеститорите в страната. Като цяло смятам, че разговорът беше добър, ползотворен и важен за Сърбия. Германия е най-големият търговски партньор и работодател на Сърбия. Това е много важно за нас“, обобщи той.

Албания влезе в историята с първия AI министър в света.

🇦🇱 Албания влезе в историята като първата държава, въвела AI министър на име Диела, която по-рано днес произнесе своята дебютна реч пред народни представители в парламента. Представена във видеото като жена в традиционна албанска носия, Диела защити своето назначение с уверението „не съм тук да замествам хората, а да им помагам“.

Тя също така отхвърли обвиненията, че е неконституционна и подчерта, че истинската заплаха за конституцията идва от „нечовешките решения на тези на власт“. Премиерът Еди Рама обяви, че AI министърът ще надзирава всички публични поръчки с обещание за пълна прозрачност и процес без корупция.

Този ход идва в момент, когато Албания се бори с корупционни скандали, включително ареста на кмета на столицата Тирана по обвинение в пране на пари и злоупотреба с обществени поръчки. Към днешна дата 2,8-милионната Албания заема 80-о място от общо 180 държави в индекса за корупция на Transparency International.

Опозицията отправи остри критики към проекта, който беше описан като чисто публицистично шоу от бившия премиер и лидер на Демократическата партия Сали Бериша, според когото Диела не може да спре корупцията и освен това нарушава конституцията на страната. Опозицията обеща да обжалва назначението в Конституционния съд, след като бойкотира гласуването в парламента.

Въпреки това правителството настоява, че AI министърът отразява неговия ангажимент за реформи и интеграция в ЕС. Рама е поставил амбициозна цел – да поведе Албания към Европейския съюз до 2030 г., като борбата с корупцията е в сърцевината на тази мисия.

Служителка от мисията на ОССЕ в Косово отрече да е шпионирала в полза на Сърбия.

🇷🇸⚖️🇽🇰 Йелена Джуканович, служителка от Мисията на ОБСЕ в Косово, се обяви за невинна по делото за шпионаж в полза на Сърбия, след като беше доведена с белезници в съдебната зала в Прищина, за да чуе съставения срещу нея обвинителен акт.

Джуканович е арестувана на 28 февруари по обвинение в предаване на чувствителна информация на сръбската разузнавателна служба БИА. Прокурорът Бекъм Кодралиу заяви в съда, че обвиняемата е използвала служебното си положение в Мисията на ОБСЕ, за да предостави данни на сръбските служби.

„От неизвестна дата до момента на арест в качеството си на ръководител на Националния програмен офис на Мисията на ОБСЕ в Регионалния офис в Митровица, подсъдимата осъзнато и умишлено е извършила редица действия, които са представлявали предаване на информация към чужда разузнавателна служба – сръбската агенция за разузнаване и сигурност БИА“, обясни Кодралиу.

Според обвинението, Джуканович е предоставяла данни за конституционния ред, вътрешните дейности и институционалната сигурност на Косово. Освен това се твърди, че „в някои случаи“ тя е участвала в срещи със служители на БИА в централата на агенцията в Белград.

„Предоставяла е данни, документи и чувствителна информация, получени по време на изпълнение на служебните си задължения в рамките на дейността на Мисията на ОБСЕ. Тази помощ е реализирана чрез комуникации с Александър Влайич – местен агент на БИА, който вече е осъден за шпионаж“, добави прокурорът.

На 5 юни съдът в Прищина осъди Влайич на пет години затвор за шпионаж като агент и сътрудник на БИА. Освен това му беше наложена и глоба от 1000 евро за незаконно притежание на оръжие.

Според обвинителния акт, Влайич е предавал получените данни на старши служител на БИА по телефона и по време на лични срещи, а също така е снимал и записвал движенията на косовската полиция и на международната общност в северната част на Косово, където преобладава сръбското население.

В акта се посочва още, че Влайич е събирал сведения за косовски сърби, съдействали на косовските служби за сигурност, и е разкрил самоличността на служител от Косовска разузнавателна агенция (КИА), който се е оказал активен член на косовската полиция.

Няколко дни след ареста на Джуканович, Мисията на ОБСЕ в Косово заяви, че се намира в контакт със защитата на подсъдимата и „следи тясно нейното благосъстояние“.

„Макар Мисията да не може да коментира повече случая заради течащото в момента разследване, тя остава ангажирана със сътрудничеството с компетентните органи“, заяви мисията.

Сърбия показа ударни дронове на базираната в ОАЕ EDGE Group

🇷🇸🤝🇦🇪 Въоръжените сили на Сърбия бяха заснети да репетират с ударни дронове, разработени от базираната в ОАЕ компания EDGE Group, преди военния парад „Единство на силата“, насрочен за 20 септември в Белград.

Кадри от репетицията показаха присъствието на два типа баражиращи боеприпаси – Shadow 50 и Shadow 25, което бележи първата публична поява на тези системи в Европа.

Shadow 50 е витлов дрон, способен да носи до 50 килограма полезен товар на разстояние до 250 километра със скорост до 167 км/ч. Наблюдатели го описват като по-лек аналог на иранския Shahed-136, познат в Русия като „Геран-2“.

Shadow 25 е реактивен вариант с бойна глава от 25 кг и максимална скорост 400 км/ч, предназначен за по-бързи и прецизни удари. И двата дрона изглежда се изстрелват от мобилни платформи на колесни ремаркета, което увеличава тяхната гъвкавост и оперативна мобилност.

През юли EDGE подписа стратегически споразумения с унгарската компания 4iG Space and Defence Technologies за съвместна разработка на военни системи в Европа и Африка. Партньорството, обявено по време на официално държавна визита на ОАЕ в Будапеща, включва съвместна реклама на системите SHADOW 25 и SHADOW 50, зенитна ракета SKYKNIGHT, както и решения за контрол на въздушното движение.

Според EDGE, сътрудничеството трябва да отговори както на асиметрични, така и на конвенционални заплахи, а демонстрацията на този вид боеприпаси от страна на Сърбия отразява тази двойна насоченост.

Участието им в подобна публична проява е възприемано като стъпка в посока задълбочаване на технологичното партньорство между ОАЕ и държавите от Централна и Източна Европа. Тези споразумения позволяват и разширяване на достъпа на EDGE до страни от НАТО, въпреки че компанията е базирана извън Алианса.

Макар сръбските власти да не са потвърдили официално придобиването или оперативния статус на дроновете SHADOW, появата им по време на парадни репетиции подсказва най-малкото предстояща сделка или напреднал етап на сътрудничество с производителя.

На фона на регионалните напрежения и нарастващото значение на дроновете в съвременната война, интересът на Сърбия към еднопосочни ударни системи добавя нов пласт в развиващия се отбранителен пейзаж на Балканите.

Под лупа: престъпните мрежи от Западните Балкани в Западна Африка.

🇦🇱🇧🇷 От 2019 г. насам някои от най-опасните и отлично организирани престъпни групи в света, произхождащи от Западните Балкани, но с ключова роля на пазара на наркотици в Европа и Латинска Америка, разширяват дейността си към региона на Западна Африка, въпреки че досега техните операции до голяма степен остават незабелязани.

Мрежи от Западните Балкани са прехвърлили пратки с тонове кокаин от Бразилия и други страни за износ в Латинска Америка по море към редица крайбрежни държави в Западна Африка.

Възползвайки се от добре установените си позиции в страните-износители на кокаин в Латинска Америка – престъпни синдикати от Западните Балкани използват Западна Африка като складов, логистичен и преразпределителен център за пратки кокаин, насочени към европейските пазари и отвъд.

„Тези групи проникват в Западна Африка в резултат на повишеното търсене на кокаин в Европа, засиления контрол върху директните маршрути за трафик към стария континент и укрепването на сътрудничеството с картелите от Латинска Америка, особено с бразилския Primeiro Comando da Capital“, обясни Фатьона Мейджини, ръководител на Обсерватория за незаконни икономики в Югоизточна Европа към Глобална инициатива срещу транснационална организирана престъпност (GI-TOC).

Докладът посочва как групите от Западните Балкани използват разнообразие от методи за трафик в региона – напълно контейнеризирани маршрути, неконтейнеризирани превози с малки плавателни съдове, претоварвания в открито море и контейнеризация на място, за да прикрият произхода на кокаина. Те работят с посредници в държавите от Западна Африка, които организират логистиката и поддържат връзка с местните участници.

„Използването на посредници е отличителен белег на тези мрежи. Този подход осигурява гъвкавост, местен достъп и все повече се превръщат в пресечна точка на различни групи“, посочи Саша Джорджевич, съавтор на доклада и старши анализатор в GI-TOC.

„Операциите на престъпни мрежи от Западните Балкани допринасят за превръщането на Западна Африка в ключов транзитен възел за кокаина към Европа – и регионът продължава да набира все по-голямо значение за глобалната търговия с кокаин“, подчерта Лучия Бърд от Обсерваторията за незаконни икономики в Западна Африка към GI-TOC.

Основни групи от Западните Балкани, активни в региона, са черногорският клан „Кавач“ и неговият основен съперник – клана „Шкаляри“. Албански групи със силно присъствие в Испания и Бразилия действат също в Сенегал и Гамбия, а понякога си сътрудничат с италианската ‘Ндрангета или PCC. Структурите им обикновено са гъвкави и включват малки, доверени звена, подпомагани от сътрудници. Използват местните слабости, за да си изградят контакти с корумпираните елементи в полицията, пристанищните оператори и службите за сигурност.

Докладът прави прогноза, че престъпните групи от Западните Балкани ще започнат да функционират още по-независимо в Западна Африка, разчитатйки по-малко на съюзи с ‘Ндрангета, PCC и други балкански структури, като вместо това ще инвестират директно в инфраструктура и механизми за защита. Както в Латинска Америка, нарастващото им присъствие вероятно ще бъде съпътствано от задълбочена корупция, потенциално насилие и раздробяване в по-автономни клетки. Регионът може да се превърне и в удобен хъб за укриване на бегълци от правосъдието в Западните Балкани, както и за улесняване на прането на пари.

За справяне с нарастващата заплаха докладът препоръчва координиран отговор, който да е основан на три ключови стълба:

• Стратегически партньорства – изграждане на трансконтинентални партньорства между правоохранителни органи, базирани на анализ на политическата икономия и споделени приоритети, заедно с по-тясно сътрудничество с морски транспортни компании, които трябва да играят по-голяма роля в противодействието на глобалната верига за трафик на кокаин. Публично-частните партньорства са ключови в този процес.
• Напреднали разузнавателни системи – необходими са по-детайлни и динамични данни за търговията с кокаин в Западна Африка, предоставени от различни източници, за изготвянето на профили и оценки на риска, включително в европейските морски пристанища, които играят ролята на входни точки за кокаин от региона.
• Интелигентни стратегии за таргетиране – съсредоточаване в неутрализирането на посредниците – ключови възли в престъпните екосистеми, с подкрепата на паралелни финансови и криминални разследвания.

Албанци от Европа и САЩ протестираха срещу съда за военни престъпления в Косово

🇦🇱🇳🇱 Стотици етнически албанци от различни държави в Европа и САЩ излязоха на протест срещу Специализирания съд за военни престъпления в Косово, докато адвокатите на бившия президент Хашим Тачи и другите трима обвиняеми се готвиха да започнат представянето на защитата.

В неделя улиците на Хага бяха изпълнени с червеното-черни албански знамена. Демонстранти от Косово, други балкански страни, държави от САЩ, ЕС и Обединеното кралство изразиха своята подкрепа за Тачи и още трима лидери на Армията за освобождение на Косово (АОК), съдени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Официално протестът започна в 14:00 ч. местно време в определена зона между сградата на съда и ареста, където Тачи и съобвиняемите му са задържани вече близо пет години. Ветерани от АОК и техни поддръжници обаче се събраха още от сутринта, за да изразят несъгласие си със съдебния процес, който според тях е предубеден.

Шествието премина по улиците на града със скандирания „АОК“ и имената на подсъдимите – Тачи, Кадри Весели, Якуп Красничи и Реджеп Селими. Някои носеха транспарант с надпис: „Свобода за нашите бойци и лидери, които донесоха тези щастливи дни“.

Протестиращи от Косово, Белгия, Финландия, Германия, Франция и САЩ заявиха пред BIRN, че настояват за справедлив процес за бившите командири и определиха съда като „несправедлив“ и „предубеден срещу албанската освободителна борба“.

Демонстрацията се проведе ден преди началото на защитата. Първият свидетел на Тачи ще бъде бившият помощник-държавен секретар на САЩ Джеймс Рубин.

Пред протестиращите в Хага бившият посланик на Нидерландия в Косово Роберт Бош, участвал в процеса по създаване на Специализирания съд през 2015 г., си припомни срещата си с Тачи тогава:

„Той беше притеснен, но му казах, че няма от какво да се тревожи – ако процесът е честен, ще бъде оправдан поради липса на доказателства. Очевидно сгреших“, заяви Бош.

Специализираните камари са част от косовската съдебна система, но са базирани в Хага и работят с международен персонал заради проблеми с натиск върху свидетели в предишни дела. Въпреки това много албанци и поддръжници на подсъдимите смятат, че процесът е несправедлив.

Много свидетели на обвинението са давали показания при закрити врати заради страх от репресии, което предизвика обвинения в липса на прозрачност.

Съдебният състав е определил ориентировъчна дата за приключване на защитата – 14 ноември. След пледоариите магистратите ще имат 90 дни за произнасяне на присъда, което означава, че решението може да бъде обявено през пролетта на 2026 г.

Четиримата подсъдими са обвинени в индивидуална и командна отговорност за престъпления срещу затворници в обекти на АОК в Косово и съседна Албания, включително за 102 убийства. Описаните престъпления са извършени по време и непосредствено след войната от 1998–1999 г.

Тачи беше официално обвинен през октомври 2020 г. и подаде оставка като президент месец по-късно. Оттогава той остава в ареста в Хага.

САЩ спират преговорите с Косово заради напрежение и нестабилност

Знамената на САЩ и Косово се развяват от пилони в центъра на косовската столица Прищина.
📸 Снимка: Ferdi Limani/Getty Images

🇺🇸⚔️🇽🇰 Съединените щати обявиха, че прекратяват стратегическия диалог с Косово, посочвайки действията на служебното правителство като причина за повишаващото се напрежение и нестабилност в малката балканска държава.

Седем месеца след парламентарните избори през февруари Косово все още няма действащ парламент, тъй като воденото от премиера Албин Курти управляващо ляво движение „Самоопределение“ (Vetevendosje!), отказва да приеме, че новият заместник-председател на парламента трябва да бъде представител на сръбското етническо малцинство, от партията „Сръбски списък“ (Srpska Lista).

Партията на Курти заяви, че отхвърля сръбската партия и издигнатите от нея кандидати заради близките ѝ връзки с Белград и президента на Сърбия Александър Вучич, които според него създават и поддържат паралелна власт в северната част на Косово, където живеят повечето етнически сърби.

В петък американското посолство в Прищина заяви, че Вашингтон е решил за неуточнен период от време да спре „планирания стратегически диалог“ с Косово заради опасения относно действията на служебното правителство.

Според посолството тези действия са ограничили „възможността на Съединените щати да работят продуктивно с Косово по общи приоритети“.

Конституцията на Косово предвижда двамата заместник-председатели на парламента да бъдат от етническите малцинства в страната, включително един представител на сръбското малцинство. Партията Srpska Lista, която спечели 9 от 10 места, запазени за малцинството, предложи кандидат за заместник-председател, но партията на Курти отказва да го приеме.

Без излаз на море и с население от 1,6 милиона души, Косово има малцинство от 5-6% етнически сърби, макар че много от тях отказаха да участват в последното официално преброяване, според което те възлизат на 2,3% от населението.

Без нов парламент депутатите не могат да гласуват за ново правителство, което е необходимо не само за управление на икономиката и другите услуги, но и за продължаване на 14-годишните преговори за нормализация със Сърбия, които в последните месеци са блокирани.

Вашингтон е основен съюзник и ключов играч в развитието на Косово. През 1999 г. силите на НАТО изтласкаха въоръжените сили и властите на Сърбия от тогавашната автономна област Косово и Метохия. Косово обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г. и повечето западни държави признаха суверенитета ѝ, но не и Сърбия и нейните съюзници Русия и Китай.

Говорителят на правителството Перпарим Криезиу защити позицията на администрацията във Facebook, посочвайки прокси структурите на Белград като проблема на Косово, или както той каза — със сръбските структури в Косово, а не със сръбските граждани на Косово.

„Ние никога не сме приравнявали сръбските граждани в Косово с незаконните и паралелни структури на Сърбия в Косово“, подчерта той.

Президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че съжалява за решението на САЩ и ще продължи да работи в тясно сътрудничество с Вашингтон — ход, който е тълкуван като опит да покаже отделната си позиция от правителството на Курти.

„Партньорството ни със Съединените щати не е само гаранция за настоящето, но и най-сигурният компас към бъдещето“, каза тя.

Протестиращи в северна Сърбия разрушиха офиси на управляващата партия

🇷🇸💥 Протестиращи против правителството потрошиха и разграбиха офисите на Сръбската прогресивна партия (SNS) в Нови Сад и влязоха в сблъсъци със служителите на реда и контрапротест в подкрепа на SNS в столицата Белград, ден след масовите безредици, в които бяха ранени десетки хора.

Във втория по големина град в Сърбия полиция и привърженици на президента Александър Вучич липсваха, докато в същото време десетки демонстранти разбиваха прозорците на партийната сграда, изнасяха мебели и агитационни материали и заливаха входа с боя.

„Той си отива“, скандираха те в един глас, визирайки 13-годишното управление на Вучич.

По-късно полицаи в пълно бойно снаряжение отцепиха няколко квартала в центъра на Нови Сад и използваха сълзотворен газ, за да разпръснат тълпата.

Ежедневните протести в Сърбия, предизвикани от смъртта на 16 души при срутването на покрива на реновираната жп гара в Нови Сад миналия ноември, разклащат популярността на Вучич и SNS.

В Белград стотици протестиращи и симпатизанти на SNS си разменяха факли и бомбички на един от ключовите булеварди в града. Полицията в пълно бойно снаряжение атакува демонстрантите и използва сълзотворен газ, за да ги изтласка, съобщи очевидец на Ройтерс.

Министърът на вътрешните работи Ивица Дачич обвини демонстрантите в нападения срещу полицейските сили в Нови Сад, Белград, Панчево и Шабац, като по думите му са ранени най-малко петима служители на реда.

„Полицията трябваше да действа, за да осуети нападенията. Призоваваме всички да се приберат от улиците“, заяви той на пресконференция в Белград.

В пряко предаване белградската телевизия N1 показа как най-малко петима демонстранти биват задържани от полицията. Междувременно Вучич обеща още арести след безредиците.

„Мисля, че е ясно, че те не искаха мир и гандистки протести. Ще има още арести“, закани се той в пряко включване по частната белградска телевизия Informer TV.

Опозиционната Партия на свободата и справедливостта съобщи, че депутатът ѝ Педя Митрович е бил ранен по време на протестите и е настанен за лечение в болница

„Това е почеркът на това правителство и на Александър Вучич, така те виждат Сърбия“, се казва в позицията на партията.

Подобни протести се проведоха и в други градове в страната.

По-рано в четвъртък Дачич заяви, че при сблъсъците в сряда са били ранени общо 27 полицаи и около 80 цивилни, а 47 души са били задържани.

Протестиращите обвиняват корупцията на управляващото правителство за трагедията на гарата в Нови Сад и настояват за предсрочни избори в опит да свалят Вучич и партията му от власт.

Студентски организации, опозиционни партии и антикорупционни наблюдатели обвиняват Вучич и партньорите му във връзки с организираната престъпност, употреба на насилие срещу неговите политически опоненти и потискане на медийната свобода – обвинения, които те отричат.

Сблъсъци между протестиращи и привърженици на Вучич в Сърбия за втори пореден ден

🇷🇸 Сблъсъци на протестиращи със симпатизанти на сръбския президент Александър Вучич избухнаха за втора поредна вечер, което отбелязва сериозна ескалация след над девет месеца на непрекъснати протести срещу авторитарното му управление.

Близо до офисите на управляващата Сръбска прогресивна партия в Нови Сад привърженици на президента Вучич хвърляха факли срещу протестиращите, които отвърнаха, счупвайки прозорци на сградата. На място бяха изпратени части на жандармерията, които да потушат напрежението.

Министърът на вътрешните работи Ивица Дачич съобщи, че най-малко един полицай е ранен, и призова за възстановяване на реда и закона.

Хиляди хора се събраха в други части на страната, включително в столицата Белград. В Кралево полицията раздели двете враждуващи групи с кордони. Протести се проведоха също в Крагуевац, Чачак и Ниш.

Протестите тази вечер бяха организирани в отговор на сблъсъците снощи в северозападния град Върбас, където жандармерията отново бе принудена да разделя противостоящите групи пред офисите на управляващата партия.

Снимки от Върбас показват как правителствени привърженици хвърлят факли, камъни и бутилки по протестиращи, които отвръщат с различни предмети. Полицията съобщи, че десетки са пострадали, сред тях 16 служители на реда. Подобни инциденти са регистрирани и на други места в страната.

Протестите, ръководени от студенти, започнаха през ноември, след като навес на жп гара в Нови Сад се срути, отнемайки живота на 16 души. Случаят предизвика тежки обвинения за корупция в инфраструктурни проекти.

Оттогава стотици хиляди сръбски граждани участваха в демонстрациите, разклащайки твърдата хватка на Вучич върху властта. В последно време негови привърженици организират контрапротести, което засили опасенията от насилие.

Полицията съобщи за няколко ареста след сблъсъците във Върбас. Комисар Драган Василевич заяви пред държавната телевизия RTS, че протестиращите са дошли, за да нападнат симпатизанти на властта.

На съвместна пресконференция с австрийския канцлер Кристиан Щокер днес Вучич определи демократичните протести като „много насилствени“ и заяви, че и във вторник вечерта те са били такива.

Президентът, други представители на властта и правителствени медии многократно са наричали протестиращите „терористи“, въпреки че от ноември насам повечето демонстрации преминават мирно.

Протестиращите твърдят, че във Върбас, както и в Бачка Паланка, Нови Сад и Ниш, първи са ги атакували именно привърженици на президента. В Белград жандармерията изтласка тълпата извън централната зона на града.

Водени от студенти, протестиращите настояват Вучич да свика предсрочни парламентарни избори – искане, което той категорично отхвърля. Студенти настояват за оставката на министър Дачич заради ескалацията на насилието по време на демонстрации.

Сърбия официално води преговори за членство в Европейския съюз, но Вучич поддържа тесни връзки с Русия и Китай и е обвиняван, че ограничава демократичните свободи от идването си на власт преди 13 години.

Президентът на Република Сръбска загатна за референдум за присъединяване към Сърбия.

🇧🇦🇷🇸 Очаква се Народното събрание на Република Сръбска да проведе специална сесия тази седмица, на която трябва да реши и за свикването на референдум, чиято цел е населението да отхвърли присъдата на Съда на Босна и Херцеговина срещу президента на босненските сърби Милорад Додик.

Днес той загадъчно остави отворена възможност за друг референдум в бъдеще, при който по думите му отговорът ще бъде „да“.

„На референдум имате само избор между да и не. Така че въпросът ще бъде за едно голямо не. След това, може би референдум, който ще бъде голямо да, така че не сме го направили като авантюристи. Не могат да преглътнат колко непреклонна е волята на Милорад Додик. Адвокатите вършат своята работата, аз не се меся в това, те искат да отнесат случая до Европейския съд за правата на човека“, каза той.

На въпрос за обжалването пред Конституционния съд на Босна и Херцеговина, той отговори, че уж не се намесва в това. Интересно е, че Додик от години „не признава“ и подкопава решенията на съда, но сега отново се обръща към него.

Вчера Додик заяви, че Република Сръбска се намира в последния етап от своята политическа борба и политически път. „Или Република Сръбска ще се отдалечи достатъчно от Сараево в търсене на своето право по Дейтън, или Република Сръбска наистина няма да съществува“, подчерта той.

„Идва един чернокож, сега ще изглежда, че съм расист, не съм, но всичко е някак нереално. Идва от името на Обединеното кралство, министърът на външните работи, чернокож, добре, нямам против това, това е техен избор, и сега той ни убеждава да приемем някои от сънародниците му, защото малко са прекалили“, продължи Додик, очевидно визирайки британския външен министър Дейвид Лами.

Додик многократно е призовавал за отделяне на управляваната от сърбите половина на страната, за да се присъедини към Сърбия, което накара администрацията на Байдън да наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Освен това Додик е обвиняван в корупция и проруски политики.

Заплахите за сепаратизъм събудиха страхове от етническо насилие в Босна, където през 1992-1995 г. избухна кървав конфликт, в който босненските сърби тръгнаха на бунт срещу независимостта от бивша Югославия и създадоха собствена държава, която искаха да обединят със Сърбия. Около 100 000 души бяха убити, а милиони бяха разселени.

Дейтънските споразумения сложиха край на войната и създадоха две области в Босна – Република Сръбска и Бошняшко-хърватска федерация, които получиха широка автономия, но запазиха някои общи институции – армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Начело на Босна стои ротационно тричленно президентство, съставено от бошняк, босненски сърбин и босненски хърватин.

Додик често влиза в конфликт с главния международен представител, наблюдаващ за спазването на условията по мирното споразумение, Кристиан Шмидт, и на няколко пъти обявява решенията му за незаконни в Република Сръбска. Според Дейтънското споразумение той може да налага решения и да променя закони в страната.

Апелативен съд в Босна и Херцеговина потвърди присъда срещу Милорад Додик

🇧🇦⚖️🇷🇸 Апелативен съд в Босна и Херцеговина потвърди предишно решение, което осъди на една година затвор президента на босненските сърби Милорад Додик и му забрани да участва в политическия живот за шест години заради сепаратистка дейност, докато напрежението в крехката балканска държава нараства с всеки изминал ден.

Додик отхвърли съдебното решение и заяви, че ще продължи да изпълнява ролята си на президент на Република Сръбска, докато има подкрепата на парламента на босненските сърби. Той обяви, че не е изненадан от присъдата и я нарече „ясно политическо решение“, организирано от босненските мюсюлмани в сътрудничество с Европейския съюз.

„Очаквам пълна подкрепа от Сърбия, ще се обърнем към Русия за подкрепа, ще напишем писмо до новата администрация на САЩ“, отбеляза Додик.

Брюксел посочи в кратко изявление, че „присъдата е задължителна и трябва да бъде уважена“.

„ЕС призовава всички страни да признаят независимостта и безпристрастността на съда и да уважават и подкрепят неговата присъда“, гласи изявлението.

Адвокатите на Додик заявиха, че ще обжалват съдебното решение пред най-висшия съд на Босна.

Додик многократно е призовавал за отделяне на управляваната от сърбите половина на страната, за да се присъедини към Сърбия, което накара администрацията на Байдън да наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Освен това Додик беше в корупция и проруски политики.

Заплахите за сепаратизъм, отправени от Додик, събудиха страховете от етническо насилие в Босна, където през 1992-1995 г. избухна кървав военен конфликт, в който босненските сърби тръгнаха на бунт срещу независимостта от бивша Югославия и създадоха собствена държава, която имаха за цел да обединят със Сърбия. Около 100 000 души бяха убити, а милиони бяха разселени.

Дейтънските споразумения сложиха край на войната и създадоха две области в Босна – Република Сръбска и Бошняшко-хърватска федерация, които получиха широка автономия, но бяха запазени някои общи институции, сред които армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Начело на Босна стои ротационно тричленно президентство, съставено от бошняк, босненски сърби и босненски хървати.

Додик често влиза в конфликт с главния международен представител, наблюдаващ за спазването на условията по мирното споразумение, Кристиан Шмидт, и на няколко пъти обявява решенията му за незаконни в Република Сръбска. Според Дейтънското споразумение той може да налага решения и да променя закони в страната.

Силите за сигурност са навлезли в северно Косово за операция по издирване.

🇽🇰 Мироопазващите сили на НАТО в Косово (KFOR) потвърдиха, че са разрешили на специални части от Силите за сигурност на Косово (ССК) да навлезат в северно Косово за операция по издирването на 33-годишен мъж, който е в неизвестност от два дни.

Изпълняващият длъжността министър на отбраната Еюп Мачедонци потвърди за разполагането на ССК за оказване на съдействие на местните цивилни власти при издирването на изчезналия мъж, за когото се съобщава, че е скочил в езерото преди два дни.

„Една от основните задачи на ССК е да подпомагат цивилните институции. В сътрудничество с Агенцията за управление на извънредни ситуации, косовската полиция и с координацията на KFOR, специализираните екипи на ССК започнаха операция в езерото Уйман, за да открият тялото и да облекчат болката на семейството“, написа Мачедонци във Facebook.

Разполагане на ССК в северната част на страната е възможно само след предварително разрешение от KFOR, съгласно споразумение от 2013 г. на властите в Прищина с НАТО, сключено от бившия косовски премиер Хашим Тачи и тогавашния генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

В изявление пред медиите KFOR потвърди, че техният командир генерал-майор Енрико Бардуани е дал разрешение на силите за сигурност да разположат екипи за търсене и спасяване край езерото.

„Разрешението беше дадено в пълно съответствие с правомощията на командира на KFOR, за да се увеличат максимално текущите усилия за откриване на 33-годишен мъж, който според съобщенията е влязъл в езерото преди няколко дни. Разрешението беше обвързано със специфични изисквания, поставени от KFOR, които също ще гарантират сигурността по време на цялата операция“, се казва в изявлението.

Решението е взето в рамките на мандата на командира за подпомагане на гражданските операции в извънредни ситуации и включва условия, поставени от KFOR, които да гарантират сигурността на операцията.

„Разполагането е в съответствие със законовия мандат на ССК да подпомагат местните общности по време на извънредни ситуации, включително усилия за търсене и спасяване“, обобщи KFOR, който продължава да изпълнява своя мандат, базиран на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г. според която основната му роля е да допринася за осигуряване на сигурна среда и свобода на движение за всички хора и общности, живеещи в страната.

Езерото Уйман/Газивода се намира в община Зубин Поток, една от четирите общини със сръбско мнозинство в северно Косово.

След инцидента косовската полиция отправи публичен апел към гражданите да избягват скачането от мостове в езерото. Ветон Елшани, заместник-началник на полицията за Северния регион, призова за повишено внимание и заяви, че последният случай е резултат от липса на отговорност.

Поглед отвътре: руските тренировъчни лагери на Балканите за дестабилизация на Молдова.

Максим Роска беше на тренировъчен лагер в гора близо до Баня Лука.
📸 Снимка: CU SENS

🇲🇩🗳️🇷🇺 На 28 септември в Молдова ще бъдат проведени парламентарни избори, чрез които Руската федерация се надява да върне Кишинев в своята зона на влияние.

Президентските избори и конституционният референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз миналата година се проведоха в условията на безпрецедентна руска намеса.

Както стана ясно, за организиране на масови безредици дори са били специално обучавани хора в две балкански страни: Сърбия и Босна и Херцеговина. И макар тогава най-лошият сценарий да беше предотвратен, тази история все още не е приключила.

За това как Москва организира подготовката на агенти за безредици в Молдова, можете да прочетете в статията на Наталия Ищенко, редактор на онлайн портала „Балкански обозревател“:

„Искаш ли да отидеш? Да се научиш да се защитаваш?“, спомня си Максим Рошка думите на Анатолий Призенко, бизнес партньор на съпругата му, който го е вербувал.

Разговорът отвежда 41-годишния молдовец от родната му страна към Балканите, където тренира с руски инструктори в паравоенни лагери, скрити в гористи местности.

В интервю за молдовската разследваща медия CU SENS той разказа за своето обучение първо в Република Сръбска, съставна част на Босна и Херцеговина с преобладаващо сръбско население, а по-късно и в село Раденка, разположено в източна Сърбия.

Колегите му от обучението също са били молдовци. Всички те е трябвало да предадат телефоните и паспортите си, преди да се включат в бойни учения, тренировки с дронове и това, което Рошка описва като „неща като спорт и психология“.

Обучението продължава общо 10 дни, за които Рошка твърди, че са им били обещани между 300 и 500 долара, които са били изплатени в криптовалута.

По-малко от година по-късно той е свидетел на обвинението по молдовското дело срещу трима от неговите съратници, обвинени в заговор за масови безредици.

Прокурорите твърдят, че членове на групата са участвали в паравоенно обучение на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина в периода 1–16 август 2024 г. и 22 август–11 октомври 2024 г. Те свързват инструкторите с руската наемническа група „Вагнер“ и редица лица, санкционирани от Европейския съюз.

Според обвинението целта е била да се нарушат президентските избори в Молдова през октомври и ноември миналата година, спечелени от действащия президент на страната Мая Санду, която победи проруския претендент Александър Стояногло.

„В Босна са тренирали с дронове и са научили да организират масови безредици и да провокират полицията към насилствена реакция“, заяви молдовският депутат Лилиан Карп от управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността и председател на парламентарната комисия по сигурност.

„Нашите власти знаят точно къде е проведено обучението, в кои лагери и как хората са стигнали до тези места, как инструкторите от Вагнер са стигнали до там, какво са обсъждали и какъв вид обучение е проведено“, допълни той.

Призенко, който беше задържан през февруари тази година, вече се намира под санкции на ЕС за предполагаемо „планиране, насочване или участие в използване на координирани информационни манипулации и намеса“ във Франция, от името на Кремъл.

BIRN научи, че босненските власти са образували отделно собствено дело по отношение на тези твърдения.

Арести

Получили сигнал от Службата за сигурност и разузнаване на Молдова (SIS), спецпрокурори за организирана престъпност започнаха разследване през септември миналата година.

На 11 октомври 2024 г. Рошка е спрян на границата между Молдова и Румъния по подозрение, че е посещавал обучение в Босна. В същата кола са Владимир Харчевников, Альона Готко, Людмила Костенко и Юлия Иванова, всички молдовски граждани. При претърсване на превозното средство са открити разглобени дронове, очила за виртуална реалност, радио оборудване и инструкции за производство на експлозиви.

През октомври миналата година Министерството на сигурността на Босна отхвърли твърденията за паравоенни тренировъчни лагери на своя територия, заявявайки:

„Ако подобно нещо наистина съществуваше, Молдова вероятно щеше да ни информира, да поиска информация, да ни предупреди или да изпрати протестна нота. Не сме получили официално писмо от тях. Когато съществува такъв проблем, навсякъде в цивилизования свят той се решава с междудържавно полицейско сътрудничество, а не с изфабрикувани медийни заглавия, служещи единствено за вътрешнополитически сблъсъци в Молдова.“

Въпреки това, през пролетта на тази година, Харчевников, Готко и Костенко се явиха пред съда в молдовската столица Кишинев, обвинени в заговор за масови безредици в Молдова.

Готко, която е от проруския сепаратистки молдовски регион Приднестровие и притежава и руско гражданство, отрече каквото и да е нарушение и писа до CU SENS, за да посочи, че делото срещу нея е политически мотивирано. Тя не отговори на по-нататъшни искания за коментар.

Харчевников, 37-годишен осъден убиец, също отрече нарушение, докато 53-годишната Костенко, която е родена в Русия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Молдова, отбеляза пред репортери, че просто е била на почивка със сина си: „Нямам нищо общо с това, което се говори в новините“, каза тя.

Вербуване чрез пейнтбол

Мястото на лагера в източна Сърбия, недалеч от границата с Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: BIRN

През февруари тази година BIRN посети Раденка, в Сърбия, и откри изгорени парчета хартия, остатъци от пластмасови брезенти и обгорени места на мястото, където по-рано видео и снимки показваха палатки, разпънати миналото лято.

Според медии, близки до сръбското правителство, разследващите са открили дронове, слушалки за виртуална реалност, сателитно интернет оборудване Starlink и запалими течности на мястото. Нито правителството, нито полицията са направили официален коментар.

Анализирайки видео и снимки, публикувани от молдовската полиция, BIRN геолокира мястото до район на 10 минути път с кола от Раденка. През февруари 51-годишният Призенко е арестуван в Кишинев по подозрение, че е вербувал Рошка и е организирал обучение в Босна и Сърбия.

Полицията го обвини, че е определил потенциални новобранци по време на турнири по пейнтбол в Молдова. Адвокатът му отказа да коментира; той вече е имал проблеми с властите в Европа.

През декември миналата година Европейският съюз му наложи санкции на Призенко, публично поел отговорност за плащането на няколко молдовски граждани за изрисуване на Звездата на Давид по улиците на Париж през октомври 2023 г. ЕС заяви, че акцията е имала „значителен дестабилизиращ ефект в контекста на конфликта между Израел и Хамас“.

Репортажи в местните медии по онова време предполагат, че операцията е организирана от руското военно разузнаване (ГРУ) с цел да подклажда напрежението във френското общество.

Български неонацист

Доклади посочват българския гражданин Мирчо Ангелов като участник в операция „Звездата на Давид“ през октомври 2023 г. и едно от 13 лица, които според молдовските тайни служби са участвали в паравоенни лагери на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: Facebook

Доклади идентифицираха българския неонацист Мирчо Ангелов като друг участник в операцията „Звездата на Давид“. Той е сред 13-те лица, посочени от молдовската тайна служба през октомври 2024 г. като замесени в паравоенните лагери в Западните Балкани.

Рошка каза, че Ангелов му е носил храна в един от тренировъчните лагери на Балканите. Ангелов не беше открит за коментар.

Друго лице в списъка е Михаил Потепкин, който също е обект на санкции от Европейския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство заради предполагаеми връзки с руската наемническа групировка „Вагнер“.

Открит във ВКонтакте, Потепкин потвърди, че в действителност е лицето, посочено в списъка, но след това спря да отговаря на искания за интервю.

В списъка е и Константин Голоскоков, който през 2009 г. каза пред Financial Times, че е участвал в кибератака срещу Естония през 2007 г. Той не беше открит за коментар.

Молдовската разузнавателна служба идентифицира Потепкин и Голоскоков като „координатори“ на тренировъчните лагери. Сред предполагаемите „инструктори“ е Андрей Бекер, който е влязъл в Босна на 23 август 2024 г. и на същия ден основава ИТ компания на име AE 777, която остава активна към днешна дата.

Друг участник е Александър Волхонски, който според разследващия център „Досие“ е свързан с операциите на „Вагнер“ в Централноафриканската република.

Отричане

Съществуването на тези тренировъчни лагери беше отречено от проруски държавни служители, както в Република Сръбска, така и в Молдова.

„Хората на власт никога не са представяли доказателства, аудио-визуални или документирани, за да можем да кажем „Ах, имаме ситуация“, отбеляза Влад Батринча, заместник-председател на молдовския парламент от партията на проруските социалисти.

„Всичко е свързано с политически послания; няма ясно видими доказателства. За щастие, не сме виждали никакви опити за дестабилизация на Република Молдова“, заяви той.

Прокурорите и експертите по сигурност обаче казват, че операцията може да бъде проследена до Илан Шор, проруски политик и олигарх, избягал в Москва, където живее в момента.

През февруари прокурорът, отговарящ за случая, Виталий Чишка, заяви, че все още не е бил в контакт с босненските власти.

„Досега не сме имали никакъв контакт нито пряко, нито чрез други средства“, призна той.

„Поставили сме си за цел да получим колкото се може повече информация на определен етап от наказателното разследване, за да можем да поискаме колкото се може повече информация от правоохранителните органи в Босна и Херцеговина.“

Говорител на босненската държавна прокуратура обаче потвърди, че са образували собствено дело по случая.

Премиерът на Албания призова за създаване на AI-базиран министър

🇦🇱 Албанският премиер Еди Рама призова местните технологични лидери да работят за създаване на министър, базиран на изкуствен интелект, по време на среща днес с представители на технологични компании в Берат.

Рама заяви, че ще бъде подписано рамково споразумение, за да имат технологичните компании достъп до всички правителствени структури, така че да разполагат с нужната база за изграждане на AI модели.

Той също така отбеляза, че е постигнато съгласие за създаване на форум, който ще се среща на всеки 4 месеца, за да обсъжда всички въпроси и иновации в съответния сектор, съобщава телевизия A2.

„Договорихме се да имаме съвместна асамблея, съвместен форум поне веднъж на всеки 4 месеца за всички въпроси и иновации в сектора и всички важни етапи, които трябва да бъдат преразгледани и променени или добавени по пътя напред.“

„Казвайки това, искам да кажа, че от наша страна, министърът на държавната администрация за предприемачеството, министърът на културата и иновациите, и министърът на образованието ще се ангажират с вас за изготвяне на рамковото споразумение между правителството и вашия сектор, тъй като вярвам, че трябва да отворим нова глава, в смисъл, че трябва да имате достъп до всички правителствени структури, за да можете да имате необходимата база от всички данни за изграждане на процесите, които ще ни донесат AI модели, които ще ни служат за обслужване на обществото и също така ще ви служат във вашата работа, а след това ще ни служат заедно за популяризиране на нашите продукти“, допълни той.

Експерт по сигурността призова за спешно разследване на бомбената заплаха в парламента на Косово.

Законодателите се събират за пленарно заседание, за да изберат новия председател на парламента в Прищина, Косово, 25 април 2025 г.📸 Снимка: REUTERS/Valdrin Xhemaj/Arch Photo

🇽🇰 Бившият главен инспектор на Косовската разузнавателна агенция Бурим Рамадани, заяви, че съботната заплаха с бомба в сградата на парламента и експлозията преди 7 месеца в канала Ибър-Лепенец трябва да бъдат разследвани спешно и прозрачно.

Според Рамадани е необходима международна подкрепа за разследване на лицето, което е отправило заплаха с бомба към косовското народно събрание.

„Не само арестуване и изправяне пред съда в Косово, но и прекъсване на веригата на този тип хибридна война срещу Косово“, написа Рамадани.

„В същото време е необходима и международна прозрачност по отношение на терористичния случай с експлозията в канала Ибър-Лепенец“, допълни той.

Експертът по сигурността отбеляза, че Косово не е държава, която не разкрива актове на терор, като призова за бързи и прецизни действия.

Припомняме, че в събота, няколко минути преди началото на 42-рата учредителна сесия, депутатите бяха принудени да напуснат Събранието поради сигнал за заплаха с бомба, получена от служителите на Събранието.

Полицията съобщи, че заплахата е дошла от лице със сръбски тел≈ефонен номер, а изпълняващият длъжността министър на вътрешните работи Джелал Свечла заяви, че номерът е на сърбина Лазар Живкович и че е свързан с профили, съдържащи снимки на военнопрестъпника Ратко Младич.

Хиляди хора се барикадираха по улиците на Белград и останалите водещи градове в Сърбия.

🇷🇸 Хиляди излязоха по улиците на Сърбия в неделя вечерта, за да издигнат барикади в знак на силно възмущение от ареста на антиправителствени демонстранти, които се сблъскаха с полицията по време на масов митинг ден по-рано с искане за предсрочни избори.

Участници в протеста поставиха метални ограждения и контейнери за боклук на различни места в Белград, блокирайки и ключов мост над река Сава. Демонстрантите в град Нови Сад предприеха масирана атака с яйца по офисите на управляващата Сръбска прогресивна партия.

Местните медии съобщиха, че подобни блокади са били организирани и в по-малки градове в балканската страна.

Протестиращите настояваха властите да освободят десетки студенти и другите протестиращи, задържани за нападения срещу полицията или за предполагаемо участие в заговор за сваляне на правителството по време на съботния митинг в Белград.

Десетки хиляди души участваха в митинга, организиран след почти осем месеца на постоянни антиправителствени действия, разклатили управлението на популисткия президент Александър Вучич.

Протестиращите също така обявиха настоящото популистко правителство за „нелегитимно“ и възложиха отговорността за всяко насилие на властите.

Сблъсъци с жандармерията избухнаха след края на официалната част от митинга. Полицията използва лютив спрей, палки и щитове, докато демонстрантите хвърляха камъни, бутилки и други предмети.

Полицията заяви в неделя, че 48 служители на реда са били ранени, докато 22 протестиращи са потърсили медицинска помощ. От 77 задържани, 38 остават в ареста към неделя, като повечето от тях са изправени пред обвинения в престъпления, съобщи вътрешният министър Ивица Дачич.

Прокуратурата съобщи, че още най-малко осем души са били арестувани през деня.

Вучич обяви арестите на официална пресконференция по-рано днес, обвинявайки организаторите на митинга, че подбуждат към насилие и нападения срещу полицията, и отправи призив за съдебно преследване.

Освен това той критикува „терористите и онези, които се опитаха да разрушат държавата“, като посочи поименно ректорa на Белградския университет Владaн Джокич, който е присъствал сред протестиращите.

„Ще има още арести“, каза Вучич. „Идентификацията на всички лица е в ход.“

Демонстрациите започнаха, след като козирка на реновирана жп гара рухна през ноември и уби 16 души. По-голямата част обвиниха трагедията в северния град Нови Сад на корупционно подхранена небрежност при държавните инфраструктурни проекти.

Вучич неколкократно отхвърляше настояването на студентите за незабавни предсрочни избори вместо редовните, планирани за 2027 г.

„Сърбия победи. Не можете да разрушите Сърбия с насилие“, отбеляза Вучич в неделя. „Те съзнателно искаха да предизвикат кръвопролития. Времето за разплата идва.“

Критиците са на мнение, че, сръбският президент се е превърнал във все по-авторитарен, откакто дойде на власт преди повече от десетилетие, потискайки демократичните свободи и допускайки корупция и организирана престъпност. Той отрича това.

Сърбия официално преследва членство в Европейския съюз, но правителството на Вучич поддържа отношения както с Русия, така и с Китай.

Сблъсъци между полиция и протестиращи срещу правителството в Сърбия

🇷🇸🚨 Сблъсъци избухнаха между сръбската полиция и участници в демонстрациите против правителството в събота вечер в Белград. Протестиращите настояват за предсрочни избори и край на 12-годишното управление на президента Александър Вучич.

С десетки служители в пълно бойно снаряжение, полицията охраняваше правителствени сгради, парламента и Пионерски парк, където се намира сборния пункт на поддръжниците на президента Вучич от цялата страна за провеждането на контрапротест.

След като протестът приключи около 22:00 ч. местно време, група участници започна да хвърля бутилки, камъни и сигнални ракети срещу силите на полицията. Органите на реда отвърнаха със сила, за да ги разпръснат на няколко места в центъра на столицата, като през това време кънтяха скандирания: „Свалете щитовете“, с призиви към полицията да не се намесва.

По думите на полицейския началник Драган Василевич, има десетки задържани сред участниците в безредиците, при които са били ранени шестима полицаи.

Вучич заяви, че демонстрантите са направили опит да „свалят държавата“. „Искаха да съборят Сърбия, но не успяха“, отсече той в Instagram.

В свое изявление вътрешният министър Ивица Дачич увери, че полицията ще действа за опазване на обществения ред. „Ще бъдат взети всички мерки за възстановяване на реда, включващи арести на всички, нападнали служители на реда“, закани се той.

Продължаващите месеци наред демонстрации, включително студентски стачки, постепенно водят до сътресения за Вучич – популист, чийто втори мандат изтича през 2027 г., когато са насрочени за провеждане и парламентарни избори. Опонентите му приписват тесни връзки с организираната престъпност, оказване на натиск срещу неудобни медии и насилие спрямо политически съперници – обвинения, които той категорично отрича.

Студентският протест в неделя по план трябва да продължи до 21:00 ч. на площад Славия и по булевард Неманина – район с голям брой правителствени учреждения. Организаторите уверяват, че протестното шествие ще запази своя мирен характер, но настояват техните искания да бъдат изпълнени до края му.

Вучич отхвърля идеята за организиране на предсрочни избори. Неговата коалиция, предвождана от Сръбската прогресивна партия, разполага със 156 от общо 250 места в законодателната власт.

В събота президентът обвини неуточнени „чужди сили“ за организацията на протестите, отправи призив към полицейските сили за максимална сдържаност, но предупреди, че насилието няма да бъде толерирано по никакъв начин. „Държавата ще бъде защитена, а бандитите – изправени пред правосъдието“, отсече той пред журналисти в Белград.

Сладяна Лоянович, 37-годишна фермерка от град Шид, каза пред Reuters, че е дошла да подкрепи студентите. „Институциите са превзети, корупцията е повсеместна. Изборите са решение, но не вярвам, че той (Вучич – бел.ред) ще си тръгне мирно“, изрази песимизъм тя.

Дни преди протеста около дузина активисти бяха арестувани с обвинения в опит за подкопаване на конституционния ред и тероризъм. Всички задържани отричат вината си.

Протестите, организирани от студенти, опозиционери, учители, работници и фермери, започнаха през декември 2024 г. Повод за масово народно недоволство стана трагедията от 1 ноември, когато при срутване на покрив на железопътната гара в Нови Сад загинаха 16 души. Участниците смятат корупцията за основния виновник за трагичния инцидент.

Масовата демонстрация в Белград съвпадна с Видовден – днес повечето сърби отбелязват битката на Косово срещу османците през 1389 г.