Британски проект отрежда на Украйна източната граница на Европа.

🇬🇧🇺🇦🇪🇺 Украйна да поддържа голяма постоянна армия, която да пази източната сухопътна граница на Европа, и да споделя водещи отбранителни технологии с европейските си съюзници: това е цената, срещу която Киев би получил достъп до единния европейски пазар на стоки и взаимни гаранции в сферата на отбраната по модел, близък до този на НАТО.

Условието е заложено в проект за Европейска конфедерация, разкрит на 5 август от британския институт Demos и разпространен сред висши официални лица в Лондон, включително съветника по националната сигурност Джонатан Пауъл. За разпространението му съобщи на 9 август The Telegraph.

Автор на текста е Ник Боулс, депутат от Консервативната партия до 2019 г., който помага на лейбъристите в подготовката им за управление при Киър Стармър. Предложението не представлява държавна политика и не е внасяно като такава, но стига до кабинета на Бърнам в седмиците, в които премиерът подготвя срещата си с лидерите на ЕС през октомври, а министърът по европейските отношения Хамиш Фалконър допусна, че мястото на страната спрямо блока може да залегне в следващата предизборна програма на лейбъристите.

Конструкцията стъпва върху Европейската политическа общност – формат от 47 участници, създаден през 2022 г. като платформа за срещи без секретариат, бюджет и обвързващи задължения. Боулс предлага тя да бъде превърната в конфедерация, основана на един или няколко договора, със собствени институции и гаранции за взаимна отбрана, моделирани по членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор. Членовете ѝ биха получили достъп до единния пазар на стоки, общо технологично и иновационно пространство и широка програма за младежка мобилност, но без свободно движение на хора, Шенген и еврозоната. Към нея са поканени Украйна, Швейцария, Норвегия и държавите от Западните Балкани, с близко участие на Канада и Турция; сътрудничество в защитата на критичната инфраструктура се предвижда и с Япония, Южна Корея и Индия.

Замисълът не се ограничава до търговията. Боулс предлага НАТО да бъде трансформирано в съюз с водеща роля на Европа, а Обединеното кралство и държавите на континента да поемат все по-значителен дял от ключовите отбранителни способности. Към конфедерацията трябва да бъде добавено и дългосрочно споразумение за безмитна търговия между САЩ, Канада и европейските им съюзници. Изходната диагноза е, че следвоенните договорености са остарели, а разделението между членове и нечленове на ЕС оставя пръстен от държави, сред които и Украйна, извън обвързваща рамка.

Британският принос също е разписан конкретно: най-малко 3,5% от БВП за обновяване на флота, който да пази западната морска граница на континента, и разширяване върху континентална Европа, а в перспектива и върху Украйна, на защитата, осигурявана от независимото британско ядрено възпиране. Мащабът на предложението се вижда най-ясно в сравнение със сегашните разходи. За фискалната 2025/26 г. правителството планираше да отдели 2,36% от БВП за отбрана, а през юни 2026 г. очерта траектория към 2,7% през 2029 г. В същото време прагът от 3,5% за основни отбранителни разходи, договорен на срещата на НАТО в Хага през 2025 г., трябва да бъде достигнат едва до 2035 г. Боулс предлага еквивалентът на целия този дял от БВП да бъде насочен само към военноморския компонент.

Ядреният ангажимент има и собствено техническо ограничение. Британското ядрено възпиране е основано на непрекъснат морски патрул с четири подводници от клас Vanguard, въоръжени с ракети Trident II D5, които не са самостоятелно британско притежание, а са част от общ фонд от 58 ракети в американската военна база Кингс Бей в щата Джорджия. Бойните глави са британско производство и решението за изстрелване се взема единствено от Лондон, но поддръжката и обменът на самите ракети зависят от инфраструктурата на САЩ. Разширяването на подобен ядрен чадър върху Украйна би добавило политически ангажимент, но не и допълнителни средства за доставка, а устойчивостта му би останала зависима от достъпа до инфраструктура под контрола на Вашингтон.

Украинската част от плана описва процес, който вече е започнал. На 28 април 2026 г. президентът Володимир Зеленски обяви рамката Drone Deals за контролиран износ на излишъци от оръжие, включително дронове и ракети, при свръхкапацитет до 50% в някои категории. Дотогава Киев беше открил 10 центъра за износ на оръжие в Европа, а производствени линии за украински дронове вече работят в Обединеното кралство и Германия. Годишното производство надхвърля 4 милиона апарата и може да бъде удвоено при достатъчно финансиране, а износът на отбранителна продукция през 2026 г. се очаква да достигне милиарди долари. Достъпът е ограничен до страните, подкрепяли Украйна от началото на пълномащабната инвазия, и обхваща не само готови изделия, но и производствени шаблони и инженерна експертиза. Новото в документа не е самата технология, а нейният статут: от актив, който Киев продава по собствена преценка и при политически подбор на купувачите, тя би се превърнала в договорно задължение.

Същото преосмисляне важи и за армията. Голямата постоянна армия не е абстрактна формула, а въпрос на конкретна численост, която вече се договаря в друг формат. Американският проект за мирно споразумение предвиждаше таван от 600 000 души за украинските въоръжени сили, а в ревизираната версия Киев прие 800 000 – приблизително колкото настоящия им състав. Преговорите не са дали резултат, а непреодолимите засега препятствия остават териториалните въпроси и гаранциите за сигурност. Ако Украйна поеме защитата на източната сухопътна граница на конфедерацията, бъдещият таван на армията престава да бъде просто двустранна отстъпка към Кремъл и се превръща в параметър на европейската отбрана, за който отговорност носят и останалите страни по договора.

За Киев привлекателното в конструкцията е, че тя предлага междинен етап. Унгария свали блокадата си в началото на юни 2026 г., след като правителството на Петер Мадяр замени това на Виктор Орбан, а на 15 юни беше отворен първият преговорен клъстер в процеса по присъединяване – „Основи“. Той обхваща правовата държава, работата на демократичните институции, съдебната власт и основните права, като по правило се отваря пръв и се затваря последен. Конфедерацията би дала на Украйна търговски достъп и отбранителни гаранции, без да се чака приключването на целия процес, и Боулс я описва именно като етап по пътя към пълноправно членство.

Най-слабото място на предложението е именно там, където го посочва и самият Боулс. ЕС вече отказа на Стармър достъп до единния пазар на стоки без свободно движение на хора, тъй като третира четирите свободи като неделими. „Ако се опитваме да водим двустранни преговори, в които да убедим ЕС да ни даде достъп до единния пазар на стоки, ще се провалим“, казва Боулс. „Но ако направим предложение, което решава други техни проблеми, продажбата може да мине по-лесно.“

Логиката на проекта е последователна, но засега има малко признаци, че политическият календар работи в негова полза. Това, което Лондон и Брюксел действително подготвят за октомври, е несравнимо по-скромно: ветеринарно споразумение за храни и животински продукти, свързване на схемите за търговия с емисии и излизане от задънената улица около младежката мобилност. Затова предложението за конфедерация много вероятно няма да попадне в дневния ред на срещата. По-показателно ще бъде дали терминологията и идеите от него ще започнат да се появяват в британските позиционни документи и дали Киев ще ги възприеме като собствена политическа цел. Украинска подкрепа за конфедерацията би превърнала теоретичния документ в реална преговорна позиция; мълчание от страна на Киев и отсъствието му от заключенията през октомври биха го оставили там, където е и сега – сред добре разработените, но неосъществени британски проекти за нов модел на отношения с Европа.

Анализ: Класифицираният заем от 302 млн. долара и парламентът в Тирана

🇦🇱🏛️🇺🇸 Албанският парламент ратифицира заем от 302 милиона долара от САЩ за модернизация на своите въоръжени сили – със 74 гласа, при закрити врата и без депутатите да са получили текста на споразумението. Часове преди гласуването лидерът на опозиционната партия „Мундесия“ Агрон Шехай взе единствения екземпляр от залата, определена за запознаване с документа, и напусна помещенията бегом; служителка на парламента, тръгнала след него, падна по стълбите и се нарани. Кадрите бяха излъчени от Top Channel и повторени от албанските телевизии още същия следобед.

Председателят на парламента Нико Пелеши беше обявил, че депутатите могат да прочетат споразумението в залата „Богдани“ и то след подписана декларация за неразгласяване, тъй като е секретно. Шехай, бизнес предприемач и бивш депутат от Демократическата партия, който основа „Мундесия“ като антикорупционна и проевропейска формация, подписа декларацията, взе документа и тръгна с него. „Върнах споразумението там, откъдето го взех. Документът не е излизал от парламента. Взех го, тъй като ми се полага. Това е тайно споразумение и не съм упълномощен да давам подробности“, заяви той пред журналисти малко по-късно. Позицията му по същество остана непроменена: „По принцип сме за споразумението, но оставаме против процедурата, която парламентът следва.“

Управляващите описаха същия епизод другояче. Според искането до секретариата по процедури, гласуване и етика, отправено от Социалистическата партия, Шехай е взел документа със сила, а съветничка, тръгнала да връща екземпляра, е паднала по стълбите, при което е пострадала. Ръководителят на парламентарната група на социалистите Таулант Бала заяви във Facebook, че Шехай „трябва да бъде арестуван на място за нарушаване на закона“, а „когато липсват аргументи, остават само кражбата на класифицирани документи и отчаянието“. Премиерът Еди Рама говори по-грубо: сравни депутата с крадлива сврака и балист, по името на националистическото движение „Балли Комбътар“ от Втората световна война, поиска прокуратурата да се намеси, като изрази съжаление към „невинното момиче“, като се благодари, че е останало без сериозни увреждания.

Дисциплинарната развръзка дойде на следващия ден. На 28 юли секретариатът по процедури, гласуване и етика отстрани Шехай за 60 дни от пленарните заседания и от заседанията на парламентарните комисии. Решението мина при равенство три на три гласа и се прие с тежестта на мнозинството. Социалисти искаха и сезиране на Специализирана прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК), като изброиха възможните състави: незаконно получаване на класифицирани данни, присвояване на документи, възпиране на длъжностно лице и нарушаване на правилата за защита на държавната тайна. Шехай отхвърли обвиненията и заяви, че е действал, за да покаже липсата на прозрачност в документацията по договора.

Самото гласуване се проведе следобед на 27 юли. Кредитното споразумение се прие със 74 гласа от трима депутати от Социалдемократическата партия и тези от мнозинството. Демократическата партия не участва. Нейният парламентарен лидер Газмент Барди заяви, че депутатите не са получили пълния текст, както и че конституционният срок за разглеждане на законопроекта не е спазен. Сали Бериша формулира позицията по-кратко: „За кредита от САЩ сме, но не гласуваме при процедури, които противоречат на конституцията.“ Опозицията отново повтори, че по същество подкрепя сътрудничеството със САЩ в сферата на отбраната и възразява единствено срещу реда, по който се одобрява. Заместник-председателят на парламента Агрон Гьекмаркай изведе възражението отвъд процедурния речник: „Сериозният парламент не е бюро за подпечатване на правителствени поръчки. Депутатът не може да гласува неизвестното.“

Резервите не свършиха при опозицията. Кадър от залата, публикуван в албанските медии на другата сутрин показва трима депутати от социалистите с тежест в партията: бивш ръководител на парламентарната група Бледи Чучи, бившия министър на вътрешните работи Ервин Ходжа и бившия председател на парламента Елиса Спиропали. На кадъра тримата не вдигат зелена карта в подкрепа на текста. Изданието, публикувало снимката, Politiko.al изрично уточни, че тя не установява как са гласували тримата: официалният резултат се определя от електронната система и протокола на заседанието, а липсата на вдигната карта на един кадър е повод за въпроси, а не потвърждение. При гласуване зад затворени врата публичната проверка се свежда до такива фрагменти.

Известното за съдържанието на договора идва почти изцяло от изявления, не от самия текст. Заемът върви по програмата „Чуждестранно военно финансиране“ (FMF), а от американска страна е представено от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA). По думите на Бала Албания разполага с 48 месеца, за да поеме ангажименти със средствата, и 12 години за погасяване; лихвеният процент не е оповестен. Пред Bloomberg министерство на отбраната посочи, че средствата ще отидат за ВВС, ВМС и сухопътните войски, както и за киберотбрана, системи за командване и военна инфраструктура, описание достатъчно широко, за да покрие почти всяка възможна покупка.

Инструментът не е нов и не е албанска особеност. Вашингтон отпусна на Полша заем по същата линия за 2 млрд долара, а на Румъния 920 милиона през септември 2024 г. И в двата случая Държавният департамент и посолствата обявиха публично размера и предназначението, докато подробните условия останаха извън публичното пространство. Съществуването на поверителни клаузи в такова споразумение следователно е обичайно, а размерът, срокът и предназначението бяха съобщени и в Тирана. Спорът в Кувенда не беше за поверителността като принцип, а за нейния обхват.

Посоката на американската политика при това върви към заеми за сметка на безвъзмездната помощ. През 2026 г. председателят на комисията по външни работи в Камарата на представителите Брайън Маст внесе законопроект (Foreign Military Financing Loan Authorization Act of 2026), който изрично дава правомощия на държавния секретар да отпуска заеми и гаранции по линия на военното финансиране. За малка икономика като албанската разликата между грант и кредит не е счетоводен детайл и измества тежестта от бюджета на Албания към този на САЩ и превръща превъоръжаването в многогодишно дългово задължение, което следващите правителства ще обслужват. Оттук идва и втората половина на въпроса, който опозицията постави в залата: не само какво купува страната, но и при какви условия го плаща.

Албанският закон № 10/2023 за класифицираните данни познава четири различни нива: „строго секретно“, „секретно“, „конфиденциално“ и „с ограничен достъп“, като нивото „конфиденциално“ е приложено, когато неразрешено разкриване би навредило на националната сигурност. Плановете за отбрана, способностите на въоръжените сили, тяхното оборудване и модернизация, както и документите в обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността, попадат в категориите, подлежащи на класифициране. Същият закон забранява класификацията да се използва за прикриване на административни грешки и неизпълнение на закони, или за да се забави предоставяне на информация, която не се нуждае от защита по съображения за национална сигурност. И предвижда частично разсекретяване, при което част от съдържанието излиза от режима, докато останалото остава защитено.

Три елемента остават без публичен отговор: кой орган е класифицирал документа, на какво ниво и кога, и дали грифът покрива целия текст, или само части от него. По принцип законът урежда първия въпрос, като определя премиера и президента за преки органи по класификация; ръководителите на други институции получават това право с упълномощаване от премиера. Кой го е упражнил в дадения случай, не се посочва. Докато тези три елемента липсват, твърдението, че текстът трябва да остане недостъпен изцяло, се опира на позоваване, а не на решение, и възможността за частично разсекретяване стои неизползвана.

Календарът на самото правителство отслабва и втория довод, че има неотложност. Министерският съвет е одобрил текста по принцип на 19 юни, а гласуването се проведе на 27 юли: пет седмици, в които текстът е можел да мине по обичайния ред. Член 83 от конституцията допуска разглеждане и приемане на законопроект по ускорена процедура, но не по-рано от една седмица от началото на процедурата. Мнозинството отговори, че финансирането е важно за отбранителните способности и за ангажиментите на Албания към НАТО. Това е аргумент за съдържанието на договора, не за скоростта на приемането му.

Времето на ратификацията има и външен адрес. Тирана се кандидатира за домакин на срещата на върха на НАТО през 2027 г., но по данни на Reuters от 30 юни домакинството остава несигурно заради американска резервираност и заради ниските албански разходи за отбрана. Според изчисления, цитирани от Euronews, страната се движи около 1,49 процента от брутния вътрешен продукт, под стария двупроцентов ориентир и далеч под новата петпроцентова цел на алианса. Правителството обяви пакет от фискални мерки, с които общите разходи за отбрана и сигурност да стигнат 2,6 процента от БВП през 2026 г., от които 2,2 процента основни отбранителни разходи. Бериша твърди, че бюджетът е „само 1,3 процента“. Числата измерват различни неща: текущият дял остава под два процента по всяка от използваните методики, а 2,6 процента е прогноза, обвързана с мерки, които тепърва трябва да произведат приход.

Заемът влиза в тази сметка като добавка, не като решение. Разсрочен в 48-месечния прозорец за поемане на ангажименти, той дава средно около 75 милиона долара годишно. Това е реален ресурс за армия, чийто бюджет според Бала е нараснал от 24,1 млрд лека през 2020 г. до 69,2 млрд тази година, но е недостатъчен сам по себе си, за да закрие разстоянието до заявените цели. Той при това е дълг: погасяването започва да тежи върху същия бюджет, който трябва да расте.

Гласуването се проведе в 58-ия ден на непрестанни протести пред същата тази сграда. Те започнаха в знак на недоволство срещу планирания мащабен туристически проект в защитена крайбрежна зона, свързан със зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнър, и постепенно се разшириха до искания за прозрачност и отчетност от правителството на Рама. В деня на вота протестиращите обкръжиха парламента с яйца, домати и чушки, полицията отговори с лютив спрей, а организаторът Арбен Кола беше отведен насила. Четири дни по-рано, на 23 юли, при подобен сблъсък бяха използвани водни оръдия. Автомобилът на Бала беше замерян с яйца на излизане от сградата, а Съюзът на албанските журналисти осъди насилието срещу репортери по време на протеста.

Разузнавателен самолет следи линията с Косово, сръбски щурмовици – в недатиран клип

🇷🇸🇽🇰 Турбовитлов самолет Saab 340B, нает от люксембургската CAE Aviation за разузнавателни полети в полза на KFOR, EUFOR и НАТО, обходи въздушното пространство на Косово и по административната линия с централна Сърбия на 13 юли – един от най-малко два такива полета за пет дни. На същия ден и по същата линия два сръбски щурмови самолета J-22 Orao прелетяха ниско край граничния пункт Яринье.

Машината с американска регистрация N441FF (позивна HUG01), оборудвана за прихващане на съобщения и електронно разузнаване, излетя от гръцката авиобаза Актион и проследяваше линията на разграничение по цялото ѝ протежение; полетът беше засечен по данни от мониторинг на въздушния трафик, реконструирани от сръбска военно-политическа обсерватория. Кадрите на сръбски щурмовици до Яринье бяха публикувани от сръбския канал Dunav Intel.

HUG01 не е случаен полет. Saab 340B в конкретната конфигурация е летяща платформа за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) – неговите сензори прехващат радиокомуникации и картографират електронната обстановка под маршрута. Точно тези полети на частни изпълнители са рутинен механизъм, чрез който KFOR и европейските мисии държат линията с Косово под око. CAE Aviation, регистрирана в Люксембург, изпълнява подобни задачи по договор за FRONTEX, EUFOR, KFOR, НАТО и правителствени клиенти.

Същият вид мисии над Балканите и Средиземно море се засичат редовно, а комбинацията от американска регистрация, люксембургски оператор и гръцка база на излитане е обичайна за пазара на разузнавателни услуги. По реконструкцията на сръбската обсерватория самолетът е летял на 9 и 13 юли по почти идентичен маршрут: от Актион покрай гръцко-албанската граница, навлизане над Косово при Тропоя, следене на градовете по линията Враня, Прешево, Буяновац, Медведжа и продължение на север към Рашка, Нови пазар и Тутин, преди връщане през въздушното пространство на Албания.

Двете събития се случиха в един ден по едно и също участък от линията, но това съвпадение не означава от само себе си, че има връзка между тях. Dunav Intel ги представя като едно цяло и придава успокоителен тон на сръбските полети („рутинни патрули“, „нормални оперативни задължения“), докато подчертава чуждото наблюдение над областта, която Белград нарича Косово и Метохия. Дали ниският прелет на щурмовиците е отговор на разузнавателната мисия, или обичаен патрул, поддържан по линията на разграничение, остава неизяснено.

Разработен съвместно от Югославия и Румъния през 70-те и 80-те години на миналия век, J-22 Orao (IAR-93) е подзвуков двумоторен щурмовик за близка въздушна поддръжка и рекогносцировка. Сърбия е негов единствен оператор, поддържайки 17 машини в строя, чийто оперативен живот е удължен с програмата за модернизация „Орао 2.0“, която внедри нова авионика, стъклена кабина, оптикоелектронно прицелване с термовизия и лазерен далекомер и съвместимост с прецизни боеприпаси. Това трябва да го задържи във въздуха до 2040-те години. Ниският полет на такава машина по линията се вписва по-скоро в рутинното патрулиране, което дори каналът описва, отколкото в нещо повече: J-22 е машина за наземна атака и рекогносцировка, а небето над разграничението е под наблюдението на KFOR.

Присъствието на сръбски бойни самолети край Яринье не е прецедент. През септември 2021 г. в разгара на блокадата на този граничен пункт заради спора за автомобилните регистрационни табели, сръбски МиГ-29 прелетяха ниско над района – ход, тълкуван като демонстрация на сила, насочена към Прищина. Оттогава северът на Косово е най-запалимата точка в отношенията между Белград и Прищина: периодични барикади на косовските сърби, затваряния на Яринье и Брняк, спорове за документи и регистрационни табели, които KFOR удържа, а диалогът под егидата на ЕС ту спира, ту се подновява. В тази постоянно тлееща обстановка прелетите на едната страна и чуждото разузнаване над областта се разчитат взаимно – всеки ход на другия се следи и тълкува.

На 13 юли над един и същ участък от границата между Сърбия и Косово се събраха нисколетящ сръбски щурмовик и кръжащ над него чужд разузнавателен самолет – поотделно, всеки със своята задача, но в едно и също небе. Такава изглежда обичайната обстановка по северната граница: пространство, което и Белград, и мисиите на KFOR използват, за да гледат и да бъдат видени, и където един полет рядко убягва на другата страна.

Сръбска министърка се извини на Вучич, но защити думите си за Косово

🇷🇸⚔️🇽🇰 Министърът на държавната администрация и местното самоуправление Снежана Паунович се извини на президента Александър Вучич, на премиера Джуро Мацут и на цялото правителство заради скандала, предизвикан от нейно изказване за „етническо прочистване на Косово“. В същото време тя подчерта, че стои зад всяка своя дума. Извинението, поднесено в ефира на белградската телевизия „Информер“, беше насочено единствено към държавното ръководство начело с Вучич. За косовските албанци, чието изгонване тя посочи като своя хипотетична политика, извинение не последва.

Разграничението не е случайно и дори Паунович не се опита да го прикрие. „Това е просто мой разказ, а не официално изявление. Неприятно ми е, че се налага да обяснявам: това не е политика на президента, нито на кабинета“, каза тя, представяйки изказаното като лична позиция, за която съжалява дотолкова, доколкото е поставила в неудобно положение колегите си в кабинета. Формулата „стоя зад всяка своя дума“, изречена успоредно с извинението, عمл на практика подкопава самото му внушение: разкаянието е насочено към политическите последици, а не към съдържанието.

Поводът за извинението е отговор, който Паунович даде по време на интервю в ефира на телевизия „Курир“. На въпрос какво различно би направила, ако беше на мястото на Слободан Милошевич през 1998 г. тя не се поколеба да отговори, че „би прочистила етнически Косово“, описвайки това като „най-острите думи“, които някога е изричала. По-късно тя настоя, че думите са извадени от контекста и не са призовавали за убийства на албанци, а единствено е имала предвид, че онези, които не се чувстват граждани на тогавашната Съюзна република Югославия, е трябвало да напуснат Косово и да заминат за своята „държава майка“.

В ефира на „Информер“ Паунович представи себе си като мишена на „медийна манипулация“ от властите в Прищина, подета от отделни евродепутати и дори от сръбски политически фигури. От 1-часовото предаване са били изрязани едва 7 секунди, оплака се тя. „Не съм и помисляла, че евродепутатите ще реагират. От тях съм свикнала да чувам само 'следим ситуацията'“, заяви министърката и допълни, че за нея самата е много по-важно това, че „всички са чули“ за министърка в сръбското правителство, „прогонена от онова Косово“ и обявена за persona non grata, въпреки че някога е била негов почетен гражданин, а сега вече четири години не може да стъпи там. Самото решение да бъде обявена за нежелана тя описа като част от „пропагандата на Курти“, визирайки косовския премиер Албин Курти.

Паунович благодари за подкрепата на Социалистическата партия на Сърбия, в която членува, и не скри разочарованието си от партийния функционер Бранко Ружич – според нея той няма право да съди за политиката от 90-те години, тъй като по онова време не е бил в редиците на социалистите. Реакциите на опозицията, сред които тези на Движението на свободните граждани и Зелено-левия фронт, тя отхвърли като опит за политическо позициониране на нейния гръб.

Косово обяви Паунович за persona non grata на 14 юли, като ѝ наложи постоянна забрана за влизане и транзит през територията на страната. В решението на косовския министър на вътрешните работи Джелал Свечла нейните думи бяха определени като реч, подкопаваща междунационалните отношения и възхваляваща политиките, свързани с войните от 90-те години.

Официални лица от Европейския съюз също осъдиха изказването на сръбската министърка. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос определи като „шокиращо“, че подобни думи се изричат през 2026 г. Тя изрази недоумение как министърка може да остане на поста си след тях. „Няма място в Европа за реторика, която оправдава, застъпва и възхвалява етническото прочистване“, заяви Кос.

Самият Вучич, по време на своето посещение в Киев, побърза да дистанцира държавата от думите на своята министърка, описвайки ги като „непредпазливи и недостатъчно отговорни“. Политиката на Белград, изтъкна той, се основава на „диалог, компромис, разговори и никога на етническо прочистване“. В същото време Вучич не пропусна да пренасочи обвиненията: „Етнически прочистени бяха 250 000 сърби, а не албанци“, заяви той, припомняйки бягството на сръбското население от Косово, в което по думите му е участвала и самата Паунович.

Числата, около които се върти спорът, остават тежки, независимо от коя страна се цитират. По време на войната в Косово между 1998 и 1999 г. са убити над 13 000 цивилни, а хиляди други, предимно албанци, се водят безследно изчезнали и до днес.

Именно в това се крие същинската тежест на този случай. Вучич се разграничи от думите, нормализиращи етническото прочистване, но министърката остана на своя пост, а нейното извинение съвсем целенасочено подмина онези, срещу които бяха насочени думите ѝ – реакция, която сама по себе си говори красноречиво за това докъде се простира реалното разграничаване на властта. За Брюксел, който обвързва членството на Сърбия с нормализацията на двустранните отношения с Прищина, повторната поява на реториката от 90-те години на миналия век в устата на действащ министър е именно сигналът, който подкопава увереността, че Белград гледа напред, а не назад.

Анализ: САЩ свиват KFOR и отдръпват гаранцията за мира на Балканите

🇺🇸🇧🇦🇽🇰 НАТО ще намали числеността на мироопазващите сили на KFOR в Косово с до една трета – от 4700 на 3000-3500 военнослужещи, като според дипломатически източници натискът за това идва от Вашингтон. Обявено от генералния секретар на Алианса Марк Рюте на 12 юни с аргумента за трайно подобрената обстановка, решението съвпада с доклад на Белия дом до Конгреса, който обявява „ерата на ръководеното от САЩ държавно строителство“ за приключена. Взети заедно, тези два хода сочат едно и също: Вашингтон изтегля военното и политическото си присъствие, което в продължение на три десетилетия беше ключов възпиращ фактор пред всяка страна на терен, изкушена отново да поеме по пътя на въоръжения конфликт.

Докладът, който представлява документ от 7 страници на Държавния департамент на САЩ, описва по-хладна и пресметлива линия. Според нея политиката на САЩ за Западните Балкани „не е за спасяване и възстановяване, а за стабилност и взаимноизгодни партньорства“, а фокусът вече пада на това „местните участници да бъдат овластени да решават собствените си проблеми, вместо да се увековечи прекомерна зависимост от международна намеса или надзор“. Правната рамка беше зададена още година по-рано със Закона за демокрация и просперитет на Западните Балкани, приет от Конгреса през 2025 г. Той извежда на преден план търговски и геополитически интереси за сметка на директното ангажиране в политически спорове. Държавният департамент подрежда новата си политика около три стълба – поддържане на стабилността, разширяване на търговското сътрудничество и борба със заплахите за САЩ и региона. За демокрация и евроинтеграция в текста не се споменава нито дума. Посланието е очевидно: ангажиментът вече не се движи от ценностен дневен ред, а от сигурност, енергетика и инфраструктура.

Зад тази прагматика стои геополитическо съперничество. Вашингтон иска да отреже региона от руските енергийни доставки и да ограничи китайското влияние, изхождайки от разбирането, че Москва и Пекин се възползват от нестабилност, корупция и слабото управление в региона. „Москва дирижира етнически конфликти, финансира дестабилизиращи фактори и използва въглеводородните доставки, за да притиска политици и да подкопава доверието в западните институции“, се посочва в доклада. Китай постепенно се настанява, измествайки традиционните икономически партньори на страните от Балканите, и „използва търговия, заеми, подкупи, пропаганда и връзки с елитите, за да разширява влиянието си“. Всичко това върви успоредно с обявеното намаляване на военното присъствие на САЩ в Европа и искането към съюзниците да поемат по-голям дял от отбраната на континента.

На пръв поглед тази политическа линия изглежда разумна. Десетилетия наред местните политици прехвърляха отговорността за проблемите на региона върху Брюксел, Вашингтон и ООН и отбягваха максимално всяко трудно решение. Само че самият модел за разрешаване на балканските конфликти беше построен върху допускането за дълготрайно външно ангажиране – политическо, финансово и военно. В тази конструкция присъствието на САЩ играеше ролята на гаранта, който възпира. Оттеглянето му поставя въпрос, оставен съвсем удобно неизговорен през последните 30 години: доколко трайно бяха решени войните в Югославия. Сърбия, наред с половината страни по света, не признава независимостта на Косово и споразумение за нормализация на отношенията по оста Прищина-Белград така и не се случи. Босна и Херцеговина вече три десетилетия функционира под международна администрация, натоварена да следи спазването на Дейтънското мирно споразумение. Разликата е значима: изтеглянето отслабва възпиращата способност, но не променя намеренията на нито една от страните – то само оголва докъде изобщо е стигнало реалното помирение.

Най-остро това пролича в Босна. Миналата година Белият дом обяви, че е овладял „остра криза“ между лидера на босненските сърби Милорад Додик и върховния представител Кристиан Шмит – ръководител на надзорната мисия, чието назначение и правомощия Додик отрича от самото начало. След осъдителна присъда, потвърдена при обжалване през февруари 2025 г. – една година затвор и шест години забрана да заема публична длъжност, Додик беше свален от поста президент на Република Сръбска, а Народната скупщина утвърди Ана Тришич-Бабич за временен президент. Шмит от своя страна обяви оставка през май, но САЩ и ЕС и до днес не могат да се разберат за негов наследник – първата видима пукнатина в трансатлантическото единство по отношение на Босна. Междувременно Додик, макар и без правомощия във външната политика, редовно пътува до Москва, където е посрещан като лидер на сувененна държава. След отмяната на американските санкции срещу него миналата година, той изгради и редица контакти с обкръжението на Тръмп. Тръмп-младши дори посети семейството му, докато в публичното пространство се появиха сигнали, че „САЩ ще преразгледат присъствието си в Босна“.

Именно тук вакуумът в сферата на сигурността се превръща в осезаем проблем. Дейтън спря войната, но не заличи разделенията, които бяха сред причините за избухването ѝ: страната остава сглобена от два полуавтономни субекта – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – със слаби централни институции, в които всяка страна може да блокира ключово решение, когато пожелае. Босна на практика не може да функционира без външен надзор, а възпиращата рамка на терен днес се крепи на европейската мисия EUFOR „Алтеа“. Мандатът ѝ беше подновен на 30 октомври 2025 г. с Резолюция 2795 на Съвета за сигурност на ООН – без Руската федерация да наложи вето, въпреки че в предишни години тя поставяше мисията под въпрос. Следващото гласуване предстои наесен, а рисковете Москва този път да блокира подновяването са съвсем реални. При отслабваща американска опора този сценарий изправя европейците пред перспективата да поддържат мисията сами или да я загубят.

В Косово вакуумът има по-ясно изразено военно измерение. Съкращаването на KFOR засяга сила, в която американският дял е скромен по численост, но ключов като значение: САЩ държат 590 военни – вторият по численост контингент след италианския, който наброява близо 1000 войници. Тяхната роля обаче е критична заради нейните оперативни способности и командни позиции в структурата на НАТО. Базата Camp Bondsteel е сред най-големите американски военни обекти в Европа и логистичен възел за целия регион. Колко бързо обстановката може да пламне стана ясно през 2023 г. Тогава – след сблъсъци в Северно Косово, породени от бойкот на местни избори и протести срещу албански кметове – KFOR беше подсилен с 1000 военнослужещи (най-голямото подкрепление от десетилетие насам), а сръбската армия беше приведена в най-висока степен на бойна готовност. Оттогава страната се намира във втора поредна година на конституционна криза, а нормализацията със Сърбия буксува на едно място. На този фон миналогодишните съобщения за възможно изтегляне на американските войски бяха окачествени от експерти като „грешен ход в грешен момент“ – решение, което би преначертало регионалния баланс и би оставило европейците сами пред заплахите.

Вторият стълб на политиката е търговски, с недвусмислен акцент върху енергетиката. Сред приоритетите на Белия дом е газопроводът Southern Interconnection, предназначен да свърже газопреносните мрежи на Босна и Хърватия, както и терминалът за втечнен газ на адриатическия остров Крк, който окончателно ще премахне зависимостта на страната от доставките на руски газ. Списъкът се допълва от газовата връзка между Сърбия и Северна Македония, модернизацията на въглищни централи в Косово и проекти за ВЕЦ на територията на няколко държави. Вашингтон предлага собствения си втечнен газ, ядрени технологии, малки модулни реактори и възобновяеми източници. Най-силният сигнал за натиск върху присъствието на руските интереси дойде през октомври 2025 г., когато под американски санкции беше поставен най-важният търговски актив на Москва в региона – сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ притежава дял от 43%.

Именно в тази комбинация от отдръпване и натиск политологът Игор Новакович, директор изследвания в Центъра за международни отношения и сигурност със седалище в Белград, вижда отличителния белег на транзакционната природа на сегашните отговорни фактори в Белия дом. „Докладът до Конгреса и други документи на администрацията ясно показват, че тя вече не смята Западните Балкани за свой приоритет – липсва емоционална привързаност към региона“, заяви той пред изданието The Insider. Приоритетите са стабилността и проектите, които носят полза на американски компании и специфични частни интереси. Оттам и рискът, за който Новакович предупреждава: готовността на САЩ да действат срещу интересите на своите европейски съюзници, пример за което е отказът от подкрепа към кандидата им за върховен представител в Босна и поемането на проекта Southern Interconnection, първоначално предложен от ЕС. В Брюксел започва да пуска корени разбирането, че ЕС трябва да се съревновава геополитически със САЩ, включително чрез ускоряване на преговорите за членство, най-вече със Сърбия – сблъсък между бюрократичната логика на разширяването и логиката на геополитическата необходимост.

Тъкмо това напрежение прави оценката на посоката трудна. „Балканската политика на Тръмп е непонятна смесица от приемственост и разрив, което напълно съответства на общата непредвидимост на сегашната администрация“, смята Вук Вуксанович, преподавател в катедрата по военни науки в Кралски колеж Лондон. Приемственост, защото Вашингтон продължава да подкрепя независимостта на Косово, заедно с териториалната цялост на Босна и Херцеговина, и все така разглежда Русия и Китай като стратегически съперници – санкциите срещу НИС са точно такъв ход. Разрив, защото центърът на тежестта се измества от държавно строителство към сделки: Вуксанович посочи стремежите на Джаред Кушнер, зет на американския президент, към бизнес проекти в Сърбия и Албания, както и самите твърдения на президента, че е предотвратил война между Сърбия и Косово. И все пак експертът по региона не вижда признаци за предстоящо завръщане на войната: „САЩ искат да намалят присъствието си в Европа, което ще отслаби чувствително НАТО, но това не означава връщане към миналите военни действия, защото държавите в региона имат ограничен капацитет да водят продължителни войни.“ При новите условия, прогнозира той, едни страни ще се обръщат все повече към европейските правителства, докато други – към САЩ, а Сърбия най-вероятно ще продължи добре познатата си политика на балансиране.

Оттук идва и оценката, около която се обединяват анализаторите на Atlantic Council, описали промяната във външната политика на Вашингтон като „тиха, но историческа“. В продължение на три десетилетия западната линия за Балканите почиваше на допускането, че регионът се нуждае от непрекъснато външно управление – политическо, институционално и дори психологическо – а най-чистото въплъщение на този подход беше Босна. САЩ вече не възприема този модел като устойчив, ефективен и дори стратегически значим. Проблемът, който собствената му риторика подминава, е, че текущите резултати не подкрепят подобен оптимизъм: въпреки годините на международни усилия, функционираща политическа система в Босна така и не се роди, национализмът владее публичния дебат, а предложения за промяна на граници се обсъждат съвсем открито, макар Дейтън да не дава основание за подобен сценарий. Крайната цел на процеса – членство в ЕС и НАТО като последна гаранция срещу нова война – остана блокирана.

Именно затова най-вероятният сценарий в близко бъдеще не е нито голяма война, нито траен мир, а продължаващо балансиране върху отслабена опора. Ограниченият капацитет на балканските държави за продължителна война прави твърде малко вероятно скорошно завръщане към мащабни бойни действия. В същото време обаче същият този механизъм, който досега възпираше рецидива, бива отслабен точно когато помирението остава недовършено. Ако Вашингтон наистина се безпокои от руското и китайското влияние, оттеглянето на собствения му лост изглежда трудно съвместимо с въпросната цел – оттам идва и настояването съюзниците да ускорят подготовката за самостоятелен ангажимент в Босна в бъдеще. Проверката ще дойде скоро и ще бъде съвсем конкретна: руско вето върху мандата на EUFOR наесен би потвърдило, че вакуумът вече се запълва от друг; договорен между САЩ и ЕС наследник на Шмит, както и задържане на американския контингент в Косово в настоящата му форма биха потвърдили обратното, а именно че разривът засега е предимно в реториката, а не в реалните действия.

📸 Снимка: Президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, на Хърватия Франьо Туджман и на Сърбия Слободан Милошевич подписват Дейтънското мирно споразумение в Елисейския дворец в Париж на 14 декември 1995 г., с което беше сложен край на 44-месечната война в Босна.

Сребреница, 31 години по-късно: бащата, принуден да извика сина си

🇧🇦🕯 Обкръжен от въоръжени сръбски войници на поле край пътя между Братунац и Конйевич, възрастен мъж вика по име нагоре към гората към сина си Нермин и другите укрили се мъже да слязат и да се предадат, защото нищо нямало да им се случи. Обещанието е лъжа. Рамо Османович е принуден да го изрече. Нермин се предава. След дни и двамата са екзекутирани, а телата – хвърлени в масови гробове, разделени от десетки километри.

Онази минута, заснета на видео, остава сред най-известните образи на геноцида в Сребреница. И днес – на 11 юли 2026 г., тридесет и една години след клането – тя обяснява защо в мемориалния център „Поточари“ бяха положени още десет жертви.

Материалът е сред най-тежките веществени доказателства за престъплението именно защото извършителите го заснемат сами. Белградският журналист Зоран Петрович-Пирочанац придружава подразделения на специалната полиция на Република Сръбска под командването на заместник-командира Любомир Боровчанин, когато на 13 юли 1995 г. камерата му запечатва сцената край село Сандичи. По същия път Армията на Република Сръбска (ВРС) пленява най-големия брой мъже, напуснали анклава – по свидетелски показания няколко хиляди души, събрани впоследствие на поляната край Сандичи и в земеделския склад в Кравица.

Прокурорите на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) по-късно идентифицират в кадрите именно Рамо Османович – обкръжен от въоръжени войници, той е принуден да извика сина си от гората. Нермин се предава и впоследствие е убит. Останките му са открити години по-късно в масов гроб край Снагово, близо до Зворник. Тези на баща му са намерени при Зелени Ядар, недалеч от Сребреница. Съпругата и майка Салиха Османович успява да ги погребе заедно в Поточари едва през 2008 г.

Лъжливото обещание за безопасност не е отделен акт на жестокост, а един от основните механизми, чрез които е извършено престъплението. През нощта на 12 юли близо 15 000 военнослужещи от 28-а дивизия на Армията на Босна и Херцеговина и цивилни – поемат през горите на североизток към контролираната от правителството територия при Тузла. Пътят между Братунац и Конйевич поле разсича колоната. Следват дни на засади, артилерийски обстрел, психологически натиск и предавания, изтръгнати със същото обещание, което Рамо е принуден да отправи към сина си.

Предалите се мъже са отделени от жените и децата и транспортирани към складове, училища, ниви и язовирни диги, превърнати във временни места за задържане и екзекуции. През следващите дни на места като Ораховац, фермата „Бранево“, Дома на културата в Пилица и склада в Кравица се разиграват едни от най-мащабните масови убийства в Европа след Втората световна война. Хиляди вързани пленници са разстреляни с картечен огън.

Кадрите на Петрович, заснети ден след сцената с Рамо Османович, показват купчина тела пред входа на склада в Кравица, където стотици предали се мъже вече са били убити. Списъкът на жертвите между 11 и 22 юли 1995 г. съдържа 8372 установени имена.

Бягството на колоната остава в паметта на Босна като „Марша на смъртта“. Преследвана в продължение на дни през минирани гори, картечни засади и артилерийски обстрел, тя достига територия, контролирана от правителството край Тузла силно оредяла. По различни оценки между една трета и половината от всички тръгнали успяват да оцелеят; останалите загиват по пътя или са заловени и впоследствие екзекутирани.

Всяко лято същият маршрут се извървява в обратната посока. Хиляди участници в „Марша на мира“ изминават близо 100 километра за три дни – от Нежук до Поточари – за да пристигнат навреме за възпоменателната церемония и погребенията на 11 юли. Така стана и тази година.

Сребреница е обявена за „защитена зона“ с Резолюция 819 на Съвета за сигурност на ООН през април 1993 г. и поставена под охраната на нидерландския батальон на мироопазващите сили на ООН. За жителите на анклава обещанието за сигурност има две измерения – международно и местно. И двете се провалят.

Нидерландският контингент е леко въоръжен, с ограничен мандат и практически неспособен да се противопостави на настъпващите сили на Армията на Република Сръбска. Исканията му за въздушна подкрепа са одобрени твърде късно и в крайна сметка остават без решаващ ефект. След падането на анклава хиляди цивилни, потърсили убежище в базата на ООН в Поточари, са предадени на силите на генерал Ратко Младич. Жените и децата са депортирани, а мъжете и момчетата са отделени – решение, което за мнозина се оказва смъртна присъда.

За Салиха Османович юли 1995 г. отнема тримата мъже в семейството ѝ. Най-малкият ѝ син Един е убит от гранатен обстрел на 6 юли и погребан още същия ден, преди падането на анклава. Няколко дни по-късно тя губи и съпруга си Рамо, и сина си Нермин.

Видеото, заснето от сръбските части като хроника на собствената им операция, за Салиха се превръща в последния запис, на който вижда живи съпруга и сина си. Докато за извършителите то е било свидетелство за военен успех, за нея остава последният миг от живота на най-близките ѝ хора.

„Със сигурност има живот след такова страдание, но радост няма никога“, казва тя.

Причината ковчези да продължават да се спускат в земята и през 2026 г. също е част от самото престъпление. След масовите екзекуции силите на ВРС разкопават с тежка техника първичните масови гробове и преместват останките в десетки вторични гробове, за да прикрият мащаба на убийствата. В резултат костите на един и същ човек често са откривани на няколко различни места.

Идентификацията с ДНК анализ, извършвана от Международната комисия за изчезнали лица, продължава вече три десетилетия. От 8372-те установени жертви близо 7000 са идентифицирани, а 6772 са погребани в мемориалния център в Поточари. Затова всеки 11 юли се извършват нови погребения – не защото жертвите са нови, а защото прикриването на престъплението успява да забави връщането на останките на техните семейства с десетилетия.

Отричането на геноцида в Сребреница не принадлежи на миналото. Въпреки че престъплението е юридически установено от Международния трибунал за бивша Югославия и впоследствие потвърдено от Международния съд на ООН, през последните години отрицанието все по-ясно се превръща в елемент от официалния политически дискурс в Република Сръбска.

МТБЮ квалифицира убийствата като геноцид още с присъдата на генерал Радислав Кръстич, окончателно потвърдена през 2004 г. През 2007 г. Международният съд на ООН също постановява, че в Сребреница е извършен геноцид. Шестима представители на военното и политическото ръководство на босненските сърби са осъдени за това престъпление, сред тях генерал Ратко Младич и бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич.

Въпреки този съдебно установен факт Милорад Додик, който повече от две десетилетия е водещата политическа фигура в Република Сръбска, продължава публично да отрича, че в Сребреница е извършен геноцид. По негово управление по-ранни официални признания са отменени, а в учебните програми на ентитета терминът „геноцид“ отсъства, докато решенията на международните съдилища често се представят като политически мотивирани и антисръбски.

През февруари 2025 г. Додик беше осъден на една година лишаване от свобода и шест години забрана да заема президентския пост заради неизпълнение на решенията на върховния представител за Босна и Херцеговина. Независимо от това политическата конфронтация между институциите на държавата и ръководството на Република Сръбска продължава да се задълбочава.

Сблъсъкът между историческото признание и политическото отрицание вече се води далеч извън пределите на Босна и Херцеговина. През май 2024 г. Общото събрание на ООН обяви 11 юли за Международен ден на размисъл и възпоменание за геноцида в Сребреница с Резолюция 78/282, приета с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 въздържали се. Решението беше прието въпреки активната кампания на Сърбия и Република Сръбска, подкрепени от Русия, срещу приемането му.

Две години по-късно, през май 2026 г., Република Сръбска внесе в Съвета за сигурност на ООН документ, който поставя под въпрос легитимността на върховния представител за Босна и Херцеговина и представя бошняците като носители на ислямистка заплаха, а Република Сръбска – като защитник на християнска Европа.

Тази последователност показва, че отрицанието вече не се изчерпва с изолирани политически изказвания. То постепенно се превръща в инструмент за легитимиране на по-широк политически проект, насочен към оспорване на следвоенния конституционен ред в Босна и Херцеговина. Именно в това се крие неговият дестабилизиращ потенциал. Когато едно престъпление бъде отречено, по-лесно се поставят под съмнение и институциите, възникнали след него.

При запазване на сегашната политическа динамика е по-вероятно напрежението между държавните институции и ръководството на Република Сръбска да се задълбочава, отколкото да отслабва. Това би изисквало или трайна промяна в политическото ръководство на ентитета, или отказ на Белград и неговите международни партньори да подкрепят сегашния курс – развитие, за което засега липсват убедителни признаци.

Именно тук стойността на онези кадри надхвърля ролята на исторически документ. Те опровергават отрицанието със свидетелството на самите извършители.

Записът не е направен от жертвите, нито от международни разследващи. Заснет е от хора, които в момента на снимането вярват, че документират собствената си победа. Камерата, с която е заснет пропаганден трофей, неволно съхранява едно от най-силните доказателства за престъплението.

Баща, принуден да извика сина си от гората с обещание за спасение, остава завинаги на тази лента, защото убийците му държат камерата.

31 години по-късно отрицанието не се изправя само срещу свидетелски показания, архиви и съдебни решения. То се изправя и срещу собствените изображения на извършителите – кадри, заснети не за да документират престъпление, а за да увековечат онова, което тогава е било възприемано като победа.

Пореден ден на масови протести в Албания срещу спорен проект за курорт на Джаред Къшнър.

🇦🇱 От няколко дни насам в албанската столица Тирана се провеждат масови протести срещу спорен проект за луксозен курорт, свързан с Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп.

Демонстрантите настояват, че строителството застрашава защитени влажни зони и крайбрежни местообитания в защитения ландшафт „Вьоса-Нарта“ и около него, включително лагуната Нарта и близкия район Звърнец – една от най-важните екологични екосистеми по адриатическото крайбрежие на Албания.

Проектът, подкрепен от инвестиционната фирма „Афинити Партнърс“, създадена от Къшнър през 2021 г., е част от план за изграждане на висок клас курорти на стойност милиарди евро на необитаемия остров Сазан и по протежение на незастроена ивица от континенталното крайбрежие. Той понесе остри критики от екологични активисти, местни жители и други опоненти, които обвиняват правителството на премиера Еди Рама, че опитва да прокара проекта без достатъчна прозрачност и обществена дискусия.

Протестиращите призоваха премиера да подаде оставка и заявиха, че проектът за курорт ще увреди природното и културно наследство на Албания, включително важни местообитания на мигриращи птици, средиземноморски тюлени монаси и гнездящи морски костенурки.

Рама защити чуждите инвестиции и проекта като важни за туристическия сектор и икономическото развитие на страната, докато критиците твърдят, че строителната дейност може да навреди на защитените екосистеми и да подкопае екологичните стандарти в крайбрежните зони на Албания.

Демонстрациите се провеждат на фона на засилен обществен контрол върху плановете, който включва въпроси относно собствеността върху земята, спазването на правилата за опазване на природата и по-широката роля на частните инвеститори в защитените крайбрежни зони на Албания.

Сърбия обмисля отмяна на безвизовия режим за руски граждани.

🇷🇸🚫🇷🇺 Властите в Сърбия обсъждат отмяната на безвизовия режим за граждани на Руската федерация с цел присъединяване към Европейския съюз. Това съобщи председателят на комисията по въпросите на диаспората и сърбите в региона в парламента на страната Драган Станоевич.

„Има изявления това да бъде направено до края на 2026 г. Но доколкото знам, всичко това трябва да бъде изпълнено половин година преди влизането в ЕС“, заяви Станоевич в интервю за „Известия“. В същото време според него страната все още е далеч от членство в ЕС, а преждевременна отмяна на безвизовия режим може да нанесе удар върху икономиката на страната.

Сърбия подаде молба за членство в ЕС през 2009 г. и получи статут на кандидат през 2012 г. Двустранният безвизов режим между Русия и Сърбия бе въведен през юли 2009 г. Той дава свобода на гражданите на двете държави да пребивават свободно без оформяне на визи до 30 дни. Преди това от Министерство на външните работи на Сърбия заявиха, че до края на 2026 г. ще синхронизират визовата си политика с европейската. Още през 2023 г. властите в страната отмениха безвизовия режим с Куба и прекратиха полетите до нея. Последва въвеждане на визи и за гражданите на Катар, Кувейт, Монголия и Оман.

Освен това ЕС засили натиска върху Сърбия и поиска да се съкрати броят на разрешенията за пребиваване и гражданства, издавани на руснаци. Станоевич отбеляза, че Брюксел настоява Белград да съкрати издаването им наполовина, като в противен случай заплашва да отмени безвизовия режим с ЕС. Както писа „Известия“, Брюксел изисква от Белград още да се откаже от директните авиовръзки с Русия и от газовия си договор с „Газпром“.

В същото време ЕС разполага с лост за натиск над Сърбия под формата на грантове за реформи по пътя към съюза. В края на април Брюксел замрази отпускането на 1,5 милиарда евро за Сърбия по тази линия. Наред с това делът на страните от ЕС във външния търговски оборот на Сърбия надхвърля 60%, а връщането на визов режим би ударило предприемачите, логистиката и хиляди сръбски граждани, които работят в ЕС.

Европейската интеграция на Сърбия в последно време боксува, включително заради отказа ѝ да се включи към режима на санкции и да прекъсне отношенията си с Кремъл. Въпреки това Белград прави опити да се дистанцира от имиджа си на руски съюзник. В Прага председателят на сръбския парламент Ана Брнабич заяви, че сърбите не смятат Русия за „братска“ страна и осъждат нейната агресия срещу Украйна. През май Сърбия за първи път взе участие в съвместни военни учения с НАТО.

100 000 души отново се събраха в центъра на Белград, за да поискат оставката на Вучич.

🇷🇸 Центърът на Белград се превърна в арена на остри сблъсъци между полиция и демонстранти по време на поредния масов протест срещу популисткия президент Александър Вучич. Десетки хиляди граждани заляха столицата с искане за неговата оставка след повече от десетилетие на власт и над година и шест месеца протестни действия.

Напрежението ескалира около сградата на президентството и близо до парк, където от март миналата година се разполага лагер с привърженици на Вучич. Силите на полицията за борба с масовите безредици, които по-рано отцепиха сградата на кметството, използваха сълзотворен газ и светлинно-звукови гранати, с които изтласкаха народното недоволство по съседните улици. В отговор демонстранти подпалиха контейнери за смет. По данни на вътрешния министър Ивица Дачич, цитиран от агенция Танюг, по време на безредиците са задържани 23-ма души. Има сведения за ранени полицаи, въпреки че все още липсват конкретни детайли за тяхното състояние.

Начело на протестната вълна застанаха младежки и студентски организации. Много от участниците носеха със себе си транспаранти с надписи „Студентите печелят“ и значки с отпечатък на червена длан и надписа „Ръцете ви кървят“. Преди избухването на боевете ректорът на Университета по изкуствата в Белград Миряна Николич се обърна към тълпата с думите: „Това правителство се страхува от хората, които защитават своето достойнство и правата си“.

Повод за недоволството, което назрява от година и половина, стана трагичният инцидент на гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. – козирката на обекта се срути, при което загинаха 16 души. Протестиращите, опозицията и правозащитни организации описват случилото се като пряко следствие от корупция и лошо управление. От своя страна Вучич и съюзниците му категорично отхвърлят обвиненията в корупция и репресии, като уверяват, че са взети всички нужни мерки за наказване на отговорните за трагедията.

Официалните данни и независимите оценки за мащабите на снощния протест се разминават драстично. Докато полицията преброи около 34 300 души на площад „Славия“ и околните булеварди, независимата наблюдателна група „Архив на публичните събирания“ оцени броя на протестиращите на близо 100 000.

Истинските мотиви на хората по улиците обаче обобщава 55-годишният Драган Джурич, фермер от град Шабац: „Дойдох тук, за да покажа колко много сме, колко нещастни граждани има и че е крайно време за избори, които да променят нещата към по-добро“.

НАТО и Сърбия проведоха първите си съвместни военни учения

🇷🇸 Сърбия и НАТО започнаха първите съвместни военни учения, в които участваха 600 военнослужещи в района на Буяновац за двуседмични симулации на операции по опазване на мира, съобщи алиансът в официално съобщение за пресата.

Ученията, официално наречени „Serbia Exercise 2026“ (NSE26), са провеждани във Военна база „Юг“ и учебния полигон „Боровац“. В тях участват части от Сърбия, Италия, Румъния и Турция, а програмата включва градски бой, защита на база и контрол на тълпи – без употреба на бойни боеприпаси, гласи съобщението на алианса.

Въпреки че е домакин на учението, правителството на Сърбия обяви публично, че се придържа към политика на неприсъединяване, а Министерство на отбраната изтъкна, че ученията зачитат стриктно провъзгласената „военна неутралност“ на страната и са проведени по силата на изрична резолюция на правителството.

Планирането на историческото учение е започнало в началото на 2025 г. съвместно от Въоръжените сили на Сърбия и командването на Съюзните съвместни сили на НАТО в Неапол.

„Ученията НАТО-Сърбия представляват възможност да се обучаваме рамо до рамо с колеги от страни-членки, да изпълним задачи, свързани с операции по поддържане на мира, и да учим едни от други“, заяви по време на церемонията по откриването полковник Бранислав Стеванович, който ръководи маневрите от сръбска страна.

На събитието присъстват военни наблюдатели и плановици от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Черна гора, отбеляза НАТО. Въпреки че Сърбия се присъедини към програмата  „Партньорство за мир“ през 2006 г. и проведе съвместно гражданско учение за извънредни ситуации през 2018 г. NSE26 е първото военно учение между западния алианс и Белград.

История на отношенията между двете страни

Отношенията между НАТО и бивша Югославия (днес Сърбия), са белязани от дълбоко историческо недоверие, формирано основно от войните при разпадането на Югославия през 90-те години. Най-тежкият момент идва през 1999 г. с началото на въздушната кампания на НАТО срещу Съюзна република Югославия без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Продължила 78 дни, тя е представена от алианса като действие за прекратяване на хуманитарната криза и насилието в Косово, но сред повечето сърби тя остава възприемана като незаконна агресия и национална травма.

Бомбардировките нанасят сериозни щети по военна и гражданска инфраструктура, сред които енергийни съоръжения, мостове, промишлени обекти и сградата на сръбската държавна телевизия RTS в Белград. По време на операцията загиват стотици цивилни, а събитията продължават да оказват силно влияние върху обществените нагласи в страната. Именно този исторически опит обяснява защо обществената подкрепа за евентуално членство на Сърбия в НАТО остава традиционно ниска.

След падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. отношенията със западните страни започват постепенно да се нормализират. Сърбия се включва към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ през 2006 г. и през следващите няколко години развива ограничено партньорство с алианса в области като военно обучение, управление на кризи, логистика, разминиране и мироопазващи операции. През 2015 г. тя подписва Индивидуален план за партньорство (IPAP) с НАТО – най-високата форма на институционално сътрудничество за държава, която не е кандидат за членство.

Въпреки това политическото ръководство на Сърбия изтъква политиката на „военна неутралност“, официално провъзгласена от парламента през 2007 г. Белград се опитва да балансира между отношенията си със Запада, стратегическото партньорство с Русия и растящото икономическо и военно сътрудничество с Китай. Тя остава единствената държава в региона извън НАТО, с изключение на Босна и Херцеговина, която също не е член на алианса.

В последното десетилетие въоръжените сили на страната провеждат многобройни съвместни учения както с НАТО и отделни западни държави, така и с Русия и Беларус. След началото на войната в Украйна през 2022 г. Белград временно замрази част от международните учения под външен политически натиск и в условията на повишено геополитическо напрежение. Въпреки това комуникацията с НАТО не беше прекъсната, особено по линии, свързани със сигурността на Западните Балкани и ситуацията в Косово.

Оперативното значение на учението NSE26 е свързано не само с мироопазваща подготовка, но и с цялостната стратегия на НАТО за поддържане на стабилност в Западните Балкани. Районът на Буяновац и Южна Сърбия остават с особена чувствителност заради етническото напрежение в началото на новия век и тяхната близост до Косово. Военна база „Юг“, където се провежда учението, е изградена именно като ключов център за бързо реагиране и подготовка за операции в южната част на страната.

В същото време НАТО продължава да поддържа присъствието си в Косово с мисията KFOR, разположена там от 1999 г. В Белград присъствието на KFOR често се разглежда едновременно като стабилизиращ фактор за поддържане на сигурността за сръбското население в Северно Косово и като символ на загубения сръбски контрол върху областта. Това превръща всяко военно сътрудничество между Сърбия и НАТО в политически чувствителна тема както във вътрешен, така и в регионален план.

Настоящото учение може да се разглежда като индикатор за прагматичен подход от страна на Белград – опит за запазване на оперативни връзки със западните армии без формално отдалечаване от политиката на военен неутралитет или от отношенията с Москва.

Защитата на Ратко Младич с извънредно искане за освобождаване: „В последен етап от живота си“

🇷🇸⚖️🇺🇳 Защитата на осъдения военен престъпник Ратко Младич внесе спешно искане до Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали (МОМНТ), настоявайки за временно или предсрочно освобождаване по предполагаеми „хуманитарни причини“.

В молба, подадена до председателя на Механизма съдия Грасиела Гати Сантана адвокатите на Младич твърдят, че здравето му се е влошило внезапно и необратимо и че той се намира „в последния етап от живота си“.

Защитата твърди, че Младич наскоро е претърпял сериозен неврологичен инцидент, придружен от пълна загуба на говор и затруднено преглъщане, което е довело до неговата спешна хоспитализация. Според твърденията им оттогава неговото състояние се е влошило допълнително и сега той е почти напълно неподвижен, прикован към легло или инвалидна количка.

В искането се посочва, че Младич се намира в „напреднал и необратим медицински упадък“ с редица диагнози, сред които сърдечни проблеми, увреждане на бъбреците, диабет и неврологични усложнения, които сочат към възможен инсулт.

Защитата също така твърди, че „Касапинът от Босна“ вече не е способен да проведе смислена разговор дори с членове на семейството и адвокати, което според тях затруднява допълнително лечението му.

Молбата критикува и медицинските грижи, предоставяни в центъра за задържане на ООН в Хага. Позовавайки се на лекарски доклади, защитата твърди, че условията за непрекъснато наблюдение на неговото състояние са неадекватни, липсва редовен ЕКГ мониторинг, денонощно наблюдение на жизнени показатели и други ключови процедури за диагностика.

Посочва се също, че затворническата болница не може да осигури нивото на грижи, нужни за терминално болен пациент, и че „хосписни грижи извън затворническата система“ биха били по-подходящи.

Аргумент за липса на риск от бягство

Защитата настоява, че поради здравословното си състояние, не съществува риск от бягството му, позовавайки се на предишна съдебна практика, според която тежкото заболяване и нуждата от палиативни грижи изключват хипотезата за укриване или бягство. Те също така подчертават, че синът му, който има правомощието да взема медицински решения, би могъл да участва по-ефективно в лечението, ако Младич бъде освободен.

В заключение защитата твърди, че продължаващо задържане при подобни обстоятелства може да представлява „нечовешко и унизително отношение“ и изисква да бъде позволено на Младич да се лекува извън системата на затворите при спазване на определени мерки за сигурност. Те наблягат на това, че трябва да му бъде осигурен „достоен край на живота в семеен кръг и с адекватни медицински грижи“.

Кой е Радко Младич?

Лидерът на босненските сърби Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор за ключовата роля, изиграна в най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. Като главнокомандващ Войската на Република Сръбска (ВРС) по време на войната в Босна (1992–1995), той е архитект на стратегията за „етническо прочистване“, насочена към създаване на хомогенна сръбска държава с насилствено отстраняване на бошняци и хървати.

Младич носи пряка отговорност за геноцида в Сребреница през юли 1995 г. – най-тежкото военно престъпление на континента за последните 80 години, при което под негово лично командване бяха екзекутирани над 8 000 невъоръжени мъже и момчета мюсюлмани. Присъдата му обхваща и безмилостната обсада на Сараево, която продължи 44 месеца, през които градът беше подложен на непрекъснат артилерийски и снайперски обстрел, отнел живота на над 10 000 цивилни, хиляди от които деца.

Освен за геноцид, Трибуналът в Хага го призна за виновен в престъпления срещу човечеството и нарушаване на законите и обичаите на войната, в това число вземането на миротворци от ООН за заложници и използването им като „човешки щит“. Неговото брутално военно наследство остави дълбоки рани в региона, а залавянето му през 2011 г., след 16 години укриване от международното правосъдие, бе прието като ключов момент за възмездието на Балканите.

Исканията за предсрочно или временно освобождаване на лица, осъдени за най-тежките военни престъпления в практиката на международните съдилища, се разглеждат изключително рестриктивно, особено имайки предвид тежестта на извършените деяния и интересите на правосъдието и жертвите.

Въпреки че международното право предвижда вариант за хуманитарно освобождаване в случаи на терминално болен, удовлетворяването на конкретното искане със сигурност вероятно ще разпали дълбоко възмущение сред обществото и сдруженията на жертвите, които напомнят, че тежестта на престъплението и страданието, което то е предизвикало, трябва да останат ключов фактор при вземането на решение.

Окончателното искане на защитата на военния престъпник Ратко Младич ще бъде разгледано от председателя на МОМНТ в предстоящия период.

Рама: Албания е готова предостави база за удари срещу Иран в замяна на ПВО.

🇦🇱🤝🇺🇸 Албанският премиер Еди Рама сподели, че е готов да разреши на Пентагона да провежда военни операции срещу Иран от територията на страната, при условие че ѝ осигури противовъздушна отбрана, с каквато към момента тя не разполага. Изявлението, направено в рамките на ексклузивно интервю за POLITICO в кулоарите на икономическия форум в Делфи, идва в момент, когато европейските лидери са в Никозия за разговори във връзка с продължаващата подкрепа за Украйна и енергийната криза заради иранската блокада на Ормузкия проток.

„Не е наша работа да решаваме как да се действа спрямо Иран на световната сцена, но е наша работа да подкрепяме всеки опит за отслабване и възможно сваляне на този режим“, заяви Рама. Албания е членка на НАТО от 2009 г. и домакинства американски военни обекти, сред които модернизираната авиобаза в Кучова, отворена като оперативна точка на Алианса през 2024 г. Страната не разполага със собствена изтребителна авиация и зависи от съюзническата охрана на въздушното пространство по линия на НАТО.

Албанският премиер отправи и публична критика към подхода на Брюксел спрямо Москва. „Европа допусна голяма стратегическа грешка, като прекъсна всеки канал с Русия“, каза той и настоя, че блокът трябва „винаги, винаги, винаги да говори с всички“. Позицията се разминава с линията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховния представител по външната политика Кая Калас, които отказват директни контакти с Владимир Путин, аргументирайки се с продължаващата руска агресия в Украйна. Рама предупреди, че колкото повече ЕС отлага диалога, толкова по-малко тежест ще има при евентуална бъдеща сделка между Киев и Москва, тъй като „Русия не отива никъде“. В подкрепа на правото да говори така той посочи, че Албания няма руски инвестиции, не зависи от руски газ и няма икономически връзки с Москва.

В интервюто Рама разсея и слуховете, че островът Сазан в Адриатическо море е продаден на Джаред Къшнър – зет на Доналд Тръмп. Преговорите между правителството в Тирана и компанията на Къшнър Affinity Partners продължават от преди второто избиране на Тръмп и предвиждат инвестиция от 1,4 млрд долара за превръщане на необитавания 5 км.км. остров в луксозен еко-курорт с вили, марини и бункери. „Не сме сключили сделка с Джаред Къшнър. Преговаряме за сделка“, уточни премиерът. Проектът разпали остра реакция на природозащитни групи – 41 неправителствени структури отправиха през януари писмо до Рама и министъра на околната среда с искане преговорите да бъдат прекратени, тъй като според тях планът е в „пряко противоречие“ с поетите от Албания ангажименти по членството в ЕС. Сазан е стратегически разположен на входа на Отрантския проток и има историческо значение като бивша съветска подводна база през 50-те години, отдавана от Албания на СССР преди скъсването на отношенията.

Рама определи Албания и Черна гора като „първенци“ в процеса на разширяване и потвърди, че Тирана се стреми да приключи преговорите по членство до края на 2027 г. и да стане пълноправен член до 2030 г. Той описа отношението си към администрацията на Тръмп като „симпатизиращо“, но настоя, че това не пречи на „100-процентовото подреждане“ на страната със стратегическите цели на Европа. След среща в Делфи с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис, чиято подкрепа ще е нужна за пътя на страната към Брюксел, Рама заяви, че никога не е виждал европейските лидери „толкова убедени в нуждата от обединяване на Европа“. Източник от Европейската комисия, говорил под условие на анонимност пред POLITICO, потвърди, че ЕС е наясно с проекта за Сазан, но засега се въздържа от коментар относно евентуалното му отражение върху преговори за присъединяване.

Албанският премиер засегна и темата за експеримента на правителството си с „министър-изкуствен интелект“ на име Диеля – първи по рода си в света. Актрисата, чието лице е използвано за визуалния образ на Диеля, е завела дело срещу държавата заради използването на нейния облик без разрешение. Рама обаче обяви, че подготвя AI-министъра за участие в „живи интервюта“ и „правителствени заседания“.

Косово изпраща войски в Газа: От консуматор към доставчик на сигурност

🇽🇰 Косово обяви историческо решение да изпрати десетки свои военни части в ивицата Газа в рамките на Международните стабилизиращи сили. Причината за това решение е признателността на страната към ролята на миротворците под ръководството на НАТО за собствената ѝ сигурност след войната със Сърбия през 1998-99 г.

В петък парламентът на Косово одобри с абсолютно мнозинство (89 гласа „за“, нито един „против“) по-ранно решение на правителството за изпращане на военни части в състава на Международните стабилизиращи сили (ISF). Инициативата е подкрепена от САЩ и следва примирието между Израел и Хамас, сключено към края на миналата година.

Силите на ISF тепърва предстои да бъдат разположени в палестинския анклав, където трябва да подпомогнат поддържането на мира и реконструкцията в рамките на „Съвета за мир“ на американския президент Доналд Тръмп, към който Косово се включи. Индонезия, Албания и Казахстан са сред останалите държави, обещали участие в мисията.

В Косово приносът към международните сили се разглежда като символ на пътя, извървян от страната откакто обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г. – отделяне, което Белград все още не признава. Бруталните репресии срещу косовските сепаратисти доведоха до намесата на НАТО през 1999 г., принудила сръбските сили да напуснат територията и проправила пътя за разполагане на миротворци в рамките на мисията KFOR.

„Нашата страна беше консуматор на сигурност, което означава, че страните от НАТО даваха своя принос за сигурността на Република Косово. Днес навлизаме във фаза, в която се превръщаме в доставчик и износител на сигурност“, заяви министърът на отбраната Еюп Македончи пред Асошиейтед Прес.

Македончи уточни, че контингентът на малката страна от Западните Балкани ще се състои от няколко десетки офицери, включително от части, специализирани в дейности по разминиране. Войските ще имат задачата да оказват хуманитарна подкрепа, съдействие в сферата на сигурността и други задължения, определени от мандата на силите в Газа.

„В момента се намираме във фаза на финална подготовка“, каза Македончи. Той допълни, че представител на САЩ е съдействал за това, включително за ваксинация на войниците, издаване на визи и други въпроси.

В момента Косово разполага със сили за сигурност от около 4000 души, които преминават обучение, за да се превърнат в малка професионална армия, съобразена със стандартите на НАТО.

43-годишният музикант Милот Ходжа приветства плана за участие в мисията в Газа. „Ние самите преминахме през такъв преход и всяка малка помощ за нас беше много значима. Вярвам, че и за тях ще бъде така, че всякакъв вид помощ ще бъде позитивна. Силно подкрепям това решение“, каза той.

Напрежението със Сърбия продължава да тлее четвърт век след края на войната, като периодично възникват прояви на насилие. Европейският съюз посредничи в преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, но тези усилия наскоро зациклиха. САЩ и повечето страни от ЕС са признали Косово за независима държава, докато Русия и Китай подкрепиха претенциите на Сърбия върху територията.

Сръбското военно разузнаване: Украйна няма общо с експлозивите край Балкански поток.

🇷🇸🇭🇺 Висшето военно ръководство на Сърбия заяви, че Украйна не е замесена в поставяне на експлозиви край газопровод до границата с Унгария, опровергавайки твърденията на унгарския премиер Виктор Орбан, който силно намекна за участието на Киев.

Сръбският президент Александър Вучич, близък съюзник на Орбан, обяви в неделя, че властите са намерили „експлозив с опустошителна мощ“ в близост до тръбопровод, транспортиращ руски газ към съседна Унгария. Инцидентът се случва само седмица преди парламентарните избори в Унгария на 12 април.

След свикване на извънредно заседание на Съвета за национална отбрана в неделя, Орбан заяви, че сръбските власти са разкрили „саботажна операция“ във Войводина. Той привидно свърза случая с Украйна, заявявайки, че тя „от години работи за откъсването на Европа от руската енергия“ и е „пряка заплаха за Унгария“, макар да не отправи официално обвинение към Киев.

Въпреки това Джуро Йованич, директор на Военната служба за сигурност (VBA) в Белград, заяви снощи, че „не е вярно, че украинците са опитали да организират“ заговора, при който са използвани „специално опаковани, херметически затворени експлозиви и детонатори“.

„Производителят на взривните вещества не означава непременно, че е поръчител или изпълнител“, каза той и добави: „Маркировките на експлозивите показват, че са произведени в САЩ.“

Твърденията на Орбан за саботаж бяха посрещнати със скептицизъм и от основния му опонент в изборите тази неделя – Петер Мадяр, който се стреми да свали отявлено проруския премиер.

Мадяр заяви, че Орбан, който превърна енергийната сигурност на Унгария и острия конфликт с Киев в основен стълб на своята кампания, вероятно води операция под чужд флаг с „помощта на сръбски и руски заради срива в подкрепата за ФИДЕС“.

„Ако Виктор Орбан и неговата пропаганда използват тази провокация за целите на кампанията, това ще бъде открито признание, че става дума за предварително планирана операция под фалшив флаг“, категоричен беше опозиционният лидер.

Говорителят на украинското външно министерство отрече „категорично“ каквато и да е било отговорност, като нападна опитите за „фалшиво свързване на Украйна“ със случая. Той добави, че предполагаемият заговор е „най-вероятно руска операция под чужд флаг“ преди изборите.

Орбан и неговата партия изостават сериозно от опозицията „Тиса“ на Мадяр, сочат различни проучвания на общественото мнение, включително „Poll of Polls“ на POLITICO.

Сръбската армия и полиция откриха експлозиви по границата с Унгария.

🇷🇸🇭🇺 Сръбската полиция и въоръжените сили блокираха пътищата в близост до община Канижа в Северна Войводина, след като според информация на 24.hu, край газопровода „Балкански поток“ са открити експлозиви.

Унгарското издание съобщи, че масирано полицейско и военно присъствие е разгърнато край Оромхедьош (известен още като Трешневац), в непосредствена близост до държавната граница между Унгария и Сърбия. Пътните артерии бяха блокирани, над района бяха забелязани хеликоптери, а в неделя сутринта селото беше напълно обградено, като властите спряха всякакъв достъп и излизане по време на претърсванията.

Позовавайки се на местни източници, 24.hu отбелязва, че в операцията са мобилизирани над 130 служители на министерство на вътрешните работи. Акцията е стартирала след получен сигнал, че критичната газова инфраструктура и местните жители са изложени на риск.

По-късно президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че със задействане на кучета, полиция и армия са открити „две раници, два големи пакета експлозив и детониращ шнур“ в близост до село Велебит, на метри от тръбите на „Балкански поток“.

Той добави, че е разговарял с унгарския премиер Виктор Орбан, тъй като „ако газопроводът беше взривен, Унгария и северната част на страната ни щяха да останат без газ“.

Вучич предупреди, че сръбските власти ще реагират твърдо: „Ще се разправим безмилостно с всеки, който смята, че може да застраши жизненоважната инфраструктура на Сърбия“. Той допълни, че разследването продължава и вече са открити „определени следи“, но на този етап не може да разкрие повече подробности.

Тревогата идва на фона на засилени опасения за уязвимостта на енергийната мрежа в Централна Европа. В края на януари руски удар повреди украинския участък на нефтопровода „Дружба“, прекратявайки временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.

Украинският външен министър заяви, че атаката от 27 януари е предизвикала пожар в инфраструктурата и публикува снимки от щетите, а Будапеща подготви нови жалби заради прекъсванията в транзита на руски петрол.

Словакия потвърди спирането на доставките, но уточни, че стратегическите резерви, покриващи около 90 дни, означават, че националната енергийна сигурност не се намира пред непосредствена заплаха.

Вучич: Сърбия се готви за бъдеща атака от Албания, Хърватия и Косово

🇷🇸 Сръбският президент Александър Вучич заяви, че страната му се готви за евентуално нападение от страна на Албания, Хърватия и Косово и обвини Загреб в намеса във вътрешните работи на страната. Той направи тези коментари в интервю за сръбската обществена телевизия РТС.

Вучич твърди, че през последната година и половина Хърватия е служи като „основна логистична подкрепа за всеки в Сърбия, който се опитва да дестабилизира страната“, особено след протестите, избухнали след срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души.

„Те все още укриват лица, обвинени в тежки престъпления, въпреки че Интерпол е издал червени бюлетини за тях. Продължават да водят изключително негативна кампания срещу Сърбия и стартираха фалшива афера 'Сараевско сафари'. Ние никога не сме правили подобно нещо на Хърватия или която и да е друга държава. Опитаха се да унищожат страната ни, но не успяха“, заяви той.

В отговор на предупреждението, направено от хърватския премиер Андрей Пленкович, че ще информира НАТО за новите оръжия на Сърбия, Вучич посочи, че официалните лица в Загреб са останали „изненадани“, след като са научили за сръбските хиперзвукови балистични ракети.

„Това са ракети въздух-земя, което означава, че поразяват цели на сушата. Те са способни да удрят обекти на разстояние от 200 до 400 км. Изключително скъпи и много ефективни, а ние получихме малка отстъпка“, каза той.

Вучич подчерта, че Сърбия поддържа коректни отношения с НАТО и планира да продължи да ги изгражда, но няма да се присъединява към Алианса.

„Скоро ще проведем учения с НАТО и ще направим всичко възможно, за да имаме стабилни отношения. Не желаем враждебност и няма да я допуснем. Но докато аз съм президент, Загреб няма да решава как Сърбия защитава своята страна“, добави той.

Той изрази и загриженост относно евентуален военен съюз между Хърватия, Албания и Косово.

„Пленкович ми каза, че това не е насочено срещу Сърбия и че отдаваме твърде голямо значение на въпроса. Изслушах го и толкова. Имам ли все още известна доза притеснение и страх? Да, имам. Този съюз е насочен директно срещу Сърбия; няма друга причина за създаването му“, каза Вучич.

„Те сформират военен съюз, за да нападнат Сърбия в някакъв бъдещ момент. Ще изчакат момент да избухне по-мащабен конфликт между европейци и руснаци, както и по-мащабен сблъсък в Близкия изток. Не можем и не искаме да нападаме страни от НАТО, но се съмнявам в намеренията им. Вярвам, че чакат благоприятен момент, когато в света ще настъпи общ хаос“, обясни Вучич, но увери гражданите, че страната разполага с достатъчно възпираща сила.

„Сърбия е достатъчно силна, за да запази своя суверенитет, териториална цялост, свобода и сигурността на своите граждани“, каза той, добавяйки, че сръбската армия е „несъмнено по-силна“ от тези на останалите бивши югославски държави.

Вучич коментира и ситуацията на вътрешната политическа сцена преди местните избори на 29 март, като подчерта, че те трябва да бъдат демократични.

„Най-важното е изборите да бъдат демократични и хората да решат според желанието си и своята съвест“, каза той и допълни, че всяко решение за предсрочни парламентарни избори ще се вземе от компетентните институции.

Той отбеляза, че Сърбия би приела идеята за присъединяване към Европейския съюз на „няколко скорости“, като приоритет ще бъдат свободното движение, сигурността и общият пазар.

Вучич обяви и среща с представители на френската компания EDF за обсъждане на бъдещото изграждане на атомна централа, която по думите му би могла да започне работа около 2041 г.

Сръбският лидер благодари на албанския премиер Еди Рама за думите му, че „Косово е кошмар за Вучич“.

„Той всъщност ме похвали. Рама е интелигентен и умен човек, а Косово наистина е кошмар. Това, което се случи с Косово, отвори кутията на Пандора и много от днешните глобални проблеми нямаше да възникнат, ако това не се беше случило“, заключи Вучич.

Хърватска вече раздаде 700 призовки за казарма.

🇭🇷 Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Република Хърватия генерал-полковник Тихомир Кундид заяви, че до момента са изпратени над 700 повиквателни за базово обучение, като седем младежи са се позовали на правото си на отказ по съвест, предава Index.

„Въоръжението е готово, всички ще бъдат оборудвани с нови щурмови винтовки хърватско производство VHS“, посочи Кундид, според когото участниците в първата фаза ще придобият компетенции на пехотинци, които ще доразвиват по-късно в резерва.

Според него системата е проектирана така, че да въведе обучаващите се постепенно във военния свят с помощта на интензивно обучение с продължителност от осем седмици.

По отношение на цивилната служба, Кундид подчерта, че първостепенният интерес на армията е младите хора да избират базовото военно обучение. Той подчерта също, че двумесечната подготовка няма да наруши житейските им планове, а ще им донесе нови умения и специфични знания.

„Няма от какво да се страхуват, системата е оразмерена така, че да ги води стъпка по стъпка във военния свят. Те идват от цивилния живот и влизат „зад оградата“, но могат напълно да се интегрират и да постигнат целите, които сме начертали за тези осем седмици интензивно обучение“, заяви той.

След тържествен прием за пенсионирани висши офицери в Пантовчак, генералът посочи, че базите са подготвени, а инструкторите са добре обучени за работа с младежи.

„Що се отнася до основното военно обучение, въоръжените сили са готови отдавна. Всички локации са подготвени за прием, а инструкторите преминаха през необходимото обучение, за да могат да подготвят и работят адекватно с млади хора, което е съвсем различна история в сравнение с работата с професионални войници“, каза Кундид.

Как да избегнете военната служба?

Какво да правите, ако не желаете да отбивате военната служба, която Хърватия наскоро въведе отново? Законите предвиждат няколко начина, по които базовото военно обучение може да бъде избегнато, отложено или заменено с цивилна служба.

Припомняме, че през октомври 2025 г. парламентът измени Закона за отбраната, с което задължителното основно военно обучение беше върнато на дневен ред. Първите новобранци ще влязат в казармите в Книн, Слун и Пожега на 9 март, а обучението ще продължи два месеца.

По правило лицата се насочват към военна служба до 27-годишна възраст, а в случай на по-ранно отлагане този лимит може да бъде изместен най-много до 30 години. Всичко това не означава, че всеки, получил призовка, ще трябва да служи в казарма.

Най-известният и често срещан начин за избягване на военна служба е позоваването на съвестта. Правото на възражение по съвест се гарантира от чл. 47 от Конституцията на Република Хърватия. Конституцията предвижда, че гражданите, които поради своите религиозни или морални убеждения не са готови да участват в изпълнението на военни задължения, могат вместо това да изпълняват други задължения, определени със закон. На практика това право се упражнява чрез подаване на заявление за цивилна служба, която се урежда от Закона за отбраната, както и от правителствените наредби за цивилно изпълнение на основното военно обучение.

Лицата, на които е разрешена цивилна служба, се разпределят от Министерството на вътрешните работи, т.е. от компетентния орган за гражданска защита. Цивилната служба може да се изпълнява в рамките на системата за гражданска защита на министерството или в звената на местното и регионалното самоуправление, като градове, общини и окръзи.

Тези, които изпълняват цивилна служба в системата на МВР, ще служат три месеца и ще получават необлагаемо месечно възнаграждение от 340 евро. Онези, които служат в местните структури, ще бъдат ангажирани четири месеца с възнаграждение от 170 евро.

За сравнение, тези, които ще преминат основно военно обучение в казармите, ще получават около 1100 евро на месец, с осигурени настаняване и храна.

Съгласно Закона за отбраната, искането може да бъде подадено от лицето след вписването му във военния отчет и преминаване на процеса по оценка на способностите (здравни и психологически), до изтичане на задължението. Това означава, че възражение по съвест може да бъде заявено не само при първоначалния отчет, но и по-късно, включително по време на самата военна служба.

Искането за цивилна служба се подава до съответния регионален отдел по отбранителни въпроси, който е длъжен да информира новобранеца при вписването му в отчет за правото му да кандидатства за такава алтернатива.

Оскверниха паметника на Тарас Шевченко в Нови Сад.

🇷🇸 Паметникът на Тарас Шевченко в сръбския град Нови Сад беше осквернен от неизвестни лица, които са го заляли с черна боя на 24 февруари – денят, в който беше отбелязана четвъртата годишнина от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Според репортаж на местното издание Razglas News, актът на вандализъм вероятно е извършен непосредствено преди планиран митинг срещу войната и в подкрепа на Украйна.

Монументът в Нови Сад беше открит на 10 февруари 2021 г. като официален подарък от украинския град Лвов. От своето откриване досега мястото се превърна в средище за различни публични прояви в подкрепа на украинската кауза – митинги през март 2022 г. и инициативата „Жива верига на единството“ през 2023 г. Освен това там бяха проведени чествания по случай Деня на независимостта на страната.

Украинското посолство в Сърбия реагира на случая с призив към местните правоприлагащи органи да открият поднесат под отговорност извършителите на престъпното деяние.

„Смятаме този инцидент за позорен акт срещу архитектурен паметник на град Нови Сад и за опит да се поругае паметта на символ на украинския народ на трагичната за Украйна и целия цивилизован свят дата 24 февруари. Тези вандалски действия целят подкопаване на украинско-сръбските отношения“, гласи официално изявление на посолството, цитирано от сръбските медии.

 

Кой е Тарас Шевченко?

Тарас Григориевич Шевченко (1814–1861) е не просто най-големият украински поет, но също национален символ, наричан често „Кобзар“ (най-известната му стихосбирка) и „Духовен баща на модерна Украйна“. Неговата съдба е олицетворение на борбата на украинския народ за свобода и достойнство.

Шевченко се ражда като крепостен селянин, което автоматично означава, че е бил собственост на помешчик – дворянин-феодал с поземлено владение, давано за военна или друга държавна служба в Руската империя до началото на ХХ век.

Остава сирак на 12 години, но изключителният му талант като художник е забелязан в Санкт Петербург от видни интелектуалци (сред които Карл Брюлов и Василий Жуковски). През 1838 г. те организират лотария, за да съберат огромната за времето си сума от 2500 рубли, с която откупуват неговата свобода.

През 1840 г. публикува „Кобзар“, която полага основите на съвременната украинска литература и език. Неговата поезия е пропита с любов към родината и гняв срещу социалната неправда и руското имперско потисничество.

През 1847 г. Шевченко е арестуван за участие в тайното политическо „Кирило-Методиево общество“. Император Николай I лично подписва присъдата му за заточение като обикновен войник в Оренбургските степи и изрично му забранява да пише и да рисува. Въпреки това, той продължава да твори тайно, криейки малки тетрадки в своите ботуши.

Шевченко е фигурата, която за първи път дефинира Украйна като отделна нация със своя култура, език и право на независимост. Именно това е причината неговите паметници по света често да стават обект на атаки по време на конфликти – той е „идеологическото сърце“ на украинската съпротива срещу имперската доминация, независимо откъде идва тя.

В света има над 1380 паметника на Тарас Шевченко, което го прави една от историческите личности с най-много монументи в световен мащаб (извън религиозните фигури).

 

🔙 Frontline Monitor припомня: През май 2024 г. българският гражданин Мирчо Ангелов беше идентифициран от френските служби като тартор на организирана престъпна група, осквернила Мемориала на Холокоста в Париж, извършвайки провокация с висок риск с цел разпалване на вътрешно напрежение на фона на войната в ивицата Газа.

Според отдела за контраразузнаване към Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) акцията е част от широк модел на хибридни операции, характерен с почерка на руското военно разузнаване (ГРУ), което използва местни радикализирани лица като прокси. Други трима българи от групата бяха екстрадирани във Франция и осъдени на 2-4 години затвор, докато Ангелов се укрива и ще бъде съден задочно.